Пълнолуние в Бландингс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселина Тихолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пълнолуние в Бландингс». Краткое содержание книги:
Лейди Хърмион издаде звук, подобен на цвърчене на сланина в тиган.
— Тоя човек направо трябва да бъде освидетелстван.
Фреди кимна. Синовното уважение му беше попречило да изрази подобна мисъл, но тя изобщо не му бе чужда. И дума да не става, съществуват моменти, в които човек си мисли, че най-подходящата среда за татенцето е килия с подплатени стени в лудницата.
— Такова разочарование, скъпа — каза лейди Хърмион.
— Много лошо — обади се Гали.
— Кофти късмет — допълни Прудънс.
— Моите съболезнования — това беше Фреди. — Предполагам какво ти е. Сигурно се чувстваш зле.
В главата на Вероника всичко влизаше много бавно и в продължение на няколко минути тя стоя объркана, без да може да схване накъде бият нещата. Но вълната от съчувствие изглежда размърда мозъка й.
— Да не искаш да кажеш — започна да разбира тя, — че няма да мога да задържа огърлицата?
Фреди отвърна, че го е казала съвсем точно.
— И няма да мога да я нося на Бала на графството?
Този въпрос накара лейди Хърмион да живне. Хрумна й, че в края на краищата няма да се наложи да отнеме тотално чашата на щастието от устните на чедото си. Може би то няма да успее да я пресуши до дъно, но предложеният вариант би му осигурил поне една-две глътки.
— Защо не — каза тя. — Това ще бъде чудесно, скъпа.
— Прекрасна идея — присъедини се Гали. — Ето един компромис, удобен за всички. Носи я на Бала, а после я върни, за да може Фреди да я изпрати в Париж.
— Ще ти стои страхотно, Вий — рече Прудънс. — Няма да съм там, за да те видя, защото вече ще съм се удавила в езерото, но знам, че ще бъдеш истинска прелест.
Още веднъж Фреди беше принуден с неохота да пусне в действие хирургическия нож.
— Страхувам се, че е невъзможно — цъкна той с оная мъжествена жалост, която така му прилича. — Съжалявам, Вий, момичето ми, но и тази идея не става. Джамбурето, за което говориш, ще се състои чак след две седмици, а Аги иска дрънкулката незабавно. И мога отсега да ти кажа, че ще бъде като буреносен облак. Бедно ти е въображението за това, което ще ми се стовари върху главата, ако задържа огърлицата още две седмици.
Почитаемият Галахад изсумтя шумно. Като ерген на него му беше трудно да разбере и съчувства на такъв жалък страхопъзльо, какъвто в този момент му се струваше собствения му племенник. Винаги съществува една такава непреодолима пропаст между женения и неженения мъж.
— Да не би да те е бъзе от жена ти? — запита той. — Ти мъж ли си или мишка? Гледай да не те изяде някой ден.
— О, тя ще се опита и още как — отвърна Фреди. — Това, което ти май не разбираш, е че Аги е дъщеря на американски милионер, и ако някога изобщо си попадал на такъв…
— Срещал съм цели тумби.
— Тогава трябва да ти е известно, че възпитават дъщерите си в изискване на известна покорност от страна на съпруга. Още като е била на шест годинки, Аги си е набила в главицата, че думата й е закон и с баща й имаме едно джентълменско споразумение, че онзи, който я вземе, ще трябва при първо повикване да мине през огън и вода. Не са много, ако изобщо ги има, сладураните като моята Аги, но ако ме попиташ: „Не си ли играе на кралица от време на време?“, с ръка на сърцето ще ти отвърна, че си попаднал в целта и заслужаваш една пура или кокосов орех за награда. Обичам я толкова много, че не може да се изкаже с думи, но ако ме поставиш пред избора да не зачета и най-слабото й повеление или да ида до най-близкия полицай и да го тресна в ченето, ще избера полицая без да му мисля. И няма смисъл да ме наричаш презрян роб — обърна се Фреди към Почитаемия Галахад. — Това е положението и то ме задоволява. Напълно съзнавах на какво се подлагам, когато обредникът си вършеше работата.
Последва тишина. Наруши я Вероника, която направи предложение.
— Би могъл да кажеш на Аги, че си ми заел огърлицата.
— Бих могъл — съгласи се Фреди, — и щях, ако исках да се раздруса чак и пъкъла и да ни тресне един от ония земетръси като в Сан Франциско. Вие всички пропускате един важен въпрос, който макар и деликатен, ще споделя с вас като членове на семейството. Някакъв дурак взел, че казал на Аги, че ние с Вий някога сме били сгодени и тя винаги е гледала на братовчедка ми с тревога. Подозира всяка нейна стъпка.
— Какъв абсурд! — тръшна се лейди Хърмион. — Беше просто една детинска работа.
— И то преди цял век — додаде Гали.