Смъртта е занимание самотно
- Автор: Брэдбери Рэй Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта е занимание самотно». Краткое содержание книги:
— По дяволите — въздъхна Кръмли. — Не съм психиатър.
— А. Л. Шранк дали ще го разгадае?
— Как? По метода на психоанализата? Нее. Този сън няма ли да го опишеш? Все съветваш другите…
— Когато се съвзема. Като идвах насам, сетих се, че моят лекар веднъж предложи да ме разведе из дисекционната зала. Слава богу, отказах. Иначе наистина щях да съм обграден с внимание зловещо. Преуморих се. Как да изчистя лъвовата клетка в главата си? Как да оправя леглото на жената с канарчетата? Как да откъсна бръснаря Кейл от измишльотината му за Джоплин? Как да предпазя Фани тази нощ чак на оня край, без оръжие?
— Изпий си кафето — посъветва ме Кръмли.
Разтършувах се из джоба и измъкнах снимката на Кейл със Скот Джоплин, само че без главата на Джоплин. Обясних на Кръмли къде съм я намерил.
— Някой е откраднал главата. Щом е видял снимката, Кейл е разбрал, че го дебнат, че танцът е свършил, и е офейкал.
— Това не е убийство — каза Кръмли.
— Същото е — отвърнах.
— Същото, като прасе с криле и пуйка балерина. Следващото дело, както казват в съда.
— Някой е налял Сам с алкохол и го е убил. Някой е обърнал Джими във ваната, за да се удави. Някой е донесъл за Пиетро на полицията, арестуваха го и това ще го довърши. Някой е застанал над старицата с канарчетата и чисто и просто я е изплашил до смърт. Някой е натикал оня старик в лъвовата клетка.
— Получих допълнителни данни от аутопсията — прекъсна ме Кръмли. — Голямо количество алкохол в кръвта.
— Именно. Някой го е напил, цапардосал го е по главата, дръпнал го е в канала вече мъртъв, тикнал го е зад решетките, излязъл е на брега и вир-вода е прибягал до колата или до жилището си някъде във Венеция, Но кой ще обърне внимание на мокър човек без чадър в проливен дъжд?
— Дрън-дрън. Не, ще го кажа още по-вулгарно — дрън-дрън, та пляс! Никой съдия няма да се хване на тия свободни съчинения, драги. Хората умират. Стават злополуки. Подбудите, дявол да те вземе, искам да чуя подбудите. А не все тая пиянска песничка: „Нощес на стълбите човек видях. Видях го, но не го съзрях. И днеска там не беше той, дано се махне, боже мой!“ Я помисли. Ако този тъй наречен убиец съществува, знаем само един, който е бил на всички тия места. Това си ти!
— Аз? Да не би да мислиш, че…
— Не, а сега се успокой. Отмести от мен тия огромни розови, заешки очи. А, чакай — ще донеса нещо.
Кръмли отиде до книжните лавици край едната стена на кухнята (във всяко помещение на дома му имаше книги) и изтегли някакъв дебел том.
Хвърли „Събрани произведения на Шекспир“ върху кухненската маса и каза:
— Немотивирано злодейство!
— Какво?
— Шекспир е изпълнен с това, ти си изпълнен с това, аз, всеки. Немотивирано злодейство. Не разбираш ли? Това означава човек, който се вре тук и там и върши гадости, злодей без подбуда. Или поне на нас тъй ни се струва.
— Човек не върши престъпления просто така, без причина.
— Боже мой! — Кръмли изсумтя кротко. — Колко си наивен! Половината от случаите ни в участъка са хора, минали на червено, за да убият пешеходец, мъже, които пребиват жените си или застрелват приятеля си, без да знаят защо са го направили. Подбудите ги има и още как, но са заровени тъй дълбоко, че трябва динамит, за да ги извадиш на повърхността. И ако има някой като тоя, дето се опитваш да го откриеш с бирения си разум и уискената си логика, не е възможно да бъде открит. Няма подбуди, няма същностни причини, няма улики. Тъй ще си броди на воля, необезпокояван, освен ако успееш да съединиш глезенната става с подколянната кост, подколянната кост — с колянната става и бедрената кост — с бедрената става.
Доволен от изречението, Кръмли седна и си доля кафе.
— А да си се питал защо в гробищата няма тоалетни?
Зяпнах.
— Не! Не съм се и сещал! Сред надгробните камъни те са излишни. Освен ако… Освен ако съчиняваш разказ а ла Едгар Алън По и някой труп се надигне в среднощ и потърси клозет.
— Смяташ ли да го напишеш? О, господи, гледай как си раздавам сюжетите!
— Кръмли!
— Ето на̀ — изпъшка той и се надигна.
— Ти вярваш ли в хипнотизма? В регресията на мисълта?
— Ти вече регресираш…
— Умолявам те — напънах се и събрах смелост. — Ще се побъркам. Регресирай ме. Върни ме назад в преживяното!
— Отче свети Мойсее! — Кръмли се беше изправил, изля си кафето и измъкна от хладилника бира. — Като изключим лудницата, къде предпочиташ да бъдеш въдворен?