Смъртта е занимание самотно
- Автор: Брэдбери Рэй Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта е занимание самотно». Краткое содержание книги:
— Гълтай — изкомандувах и изведнъж осъзнах, че шофьорът на таксито стои отзад, до вратата — последвал ме беше по стълбите, взел ме бе за мошеник.
Сграбчих буркан с монети и му го подадох.
— Стига ли? — запитах.
Пресметна ги на едро, както човек преброява бонбонените дражета в големия буркан на сладкарска витрина, всмукна през зъби и хукна надолу, съпроводен от звъна на монетите.
Фани усърдно пресушаваше винената чаша. Пак й налях и седнах да чакам. Накрая тя каза:
— Някой стои пред вратата ми от две нощи насам. Идва и си отива, но не както преди — застоява се, шумно вдишва и издишва, о, господи, какво дири пред вратата на една стара, съсипана дебела оперна певица посред нощ, сигурно не идва, за да ме изнасили; кой е тоя, дето ще изнасили едно двестакилограмово сопрано?
И при тези думи започна да се смее, смя се толкова дълго и тъй силно, че се запитах това от нерви ли е, или е проява на неуместен и спонтанен хумор. Потупах я по гърба, за да спре, да се съвземе и пак й налях вино.
— Ох, ох, ох — хлъцна. — Смехът е хубаво нещо. Слава богу, че си тук. Нали ще ме пазиш? Наприказвах куп глупости, извинявай. Ти не си довел онова ужасно нещо пред вратата ми и не си го поставил там. Изгладнялото Баскервилско куче само е дошло да изплаши Фани.
— Съжалявам, че не ти казах за Джими, Пиетро и Сам, Фани — признах и изгълтах виното. — Не ми се щеше да ти чета некролози така, изневиделица. След няколко минути Констанс Ратиган ще чака долу. Иска да те вземе, да поостанеш няколко дни при нея и…
— Хайде сега, нови тайни — викна Фани учудено. — Че откога се познавате? Все едно, това няма да стане. Домът ми е тук. Напусна ли го, ще залинея, направо ще умра. Тук са ми плочите.
— Ще ги вземем.
— Книгите ми.
— Ще ги сваля долу.
— Майонезата ми, тя няма от любимата ми марка.
— Аз ще купя.
— Няма къде да ме сложи.
— Дори за теб, Фани, ще намери място.
— Тя…
И продължи да нарежда, докато чух лимузината да спира край тротоара.
— Значи отказваш, тъй ли, Фани?
— Сега ми е добре, сега, след като си тук — каза тя весело. — Само помоли госпожа Гутиерес да слезе и да постои при мен, след като си тръгнеш.
— Откъде този престорен оптимизъм, нали доскоро се мислеше за обречена?
— Мило мое момче, много съм добре. Оня ужасен звяр няма да се върне, убедена съм и тъй или инак, тъй или инак…
Улучвайки точния миг, цялата сграда трепна в съня си.
Вратата към Фанината стая пошепна в своята рамка.
Сякаш смъртно простреляна, Фани се изправи в стола и едва не се задави от ужас.
Скочих и разтворих вратата широко, за да погледна в тясното дере на коридора, по миля дълъг от двете страни; безкрайни черни тунели, изпълнени с катранени потоци нощен мрак.
Ослушах се и чух мазилката да пропуква по тавана, вратите да се дръгнат о рамките. Клозетно казанче мърмореше нещо, стара, ледена, бяла порцеланова гробница в нощта.
Естествено, коридорът беше пуст.
Който и да е бил тук, ако изобщо е имало някой, бе затворил вратата бързо и бе изтичал към входа или към задния изход. Оттам нощта нахлуваше в невидим поток, дълга лъкатушна река от вятър, помъкнала възпоменания от неща изядени и неща захвърлени, неща желани, неща вече излишни.
Доиска ми се да изкрещя в празния проход ония думи, които едва се бях сдържал да не извикам по тъмния бряг пред арабското укрепление на Констанс Ратиган. Махай се! Остави ни на мира. Може да ти се струва, че си го заслужаваме, но ние не заслужаваме да умрем.
А на глас викнах към мрака:
— Ей, деца! Я да се махате! Бягайте оттук! Така! Браво!
Изчаках несъществуващите деца да се приберат по несъществуващите си стаи, влязох, облегнах се на вратата и я затворих насилено усмихнат.
Това я успокои. Или се престори, че я е успокоило.
— Ще станеш добър баща — каза засмяно.
— Ами, и аз ще съм като всички — страхлив и раздразнителен. Тия деца отдавна трябваше да ги упоят с бира и да ги тикнат в леглата. По-добре ли си, Фани?
— По-добре — въздъхна тя и затвори очи.
Отидох до нея и я прегърнах — Линдберг по време на околосветската си обиколка, приветствуван от тълпите.
— Ще ми мине. Ти върви. Всичко е наред. Както каза, децата си легнаха.
Кои деца, насмалко да запитам, но се спрях. А, да, децата.
— Сега Фани е в безопасност, а ти тръгвай! Бедничкият. Кажи на Констанс, че й благодаря, ала не беше нужно, нека намине да се видим. Госпожа Гутиерес обеща да спи при мен — на онова легло, дето не съм го пипнала от трийсет години, представяш ли си? Не мога да спя по гръб, трудно дишам. Госпожа Гутиерес ще дойде, а ти беше много мил, че ме навести, скъпо дете. Сега разбирам колко си добър, искал си да ми спестиш скръбта по приятелите от долния етаж.