Смъртта е занимание самотно
- Автор: Брэдбери Рэй Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта е занимание самотно». Краткое содержание книги:
Всяка нощ изчаквах, дъждът спираше, аз заспивах.
И тогава дойде Сънят.
Бях писател в малко зелено градче в Северен Илинойс, седях на бръснарски стол като стола на Кейл в празната бръснарница. Изведнъж вътре се втурна някой и ми донесе телеграма, която известяваше, че откупват мой сценарий за сто хиляди долара!
Седях на стола, надавах радостни крясъци, размахвах телеграмата и виждах как лицата на всички мъже и момчета, а и на бръснаря, стават глетчери, превръщат се в снежни буци, а когато опитаха да се усмихнат престорено, зъбите им бяха ледени висулки.
Изведнъж се бях превърнал в новобогаташ. Дъхът от устата им ме вледеняваше. Завинаги се бях променил. За мен нямаше прошка.
Бръснарят ме подстрига на бърза ръка, сякаш бях прокажен, и аз се прибрах у дома, стиснал телеграмата в потната си длан.
Късно през нощта от другия край на гората до къщата ми в този малък град чух някакъв звяр да реве разгневено.
Седнах в леглото, целият в ледени кристали. Чудовището приближаваше с тътен. Отворих очи да чувам по-ясно. Разтворих уста да си отпуша ушите. Чудовището ревеше по-наблизо, преполовило беше гората, дърветата се чупеха и трошеха по пътя му, размазваше дивите цветя, разгонваше зайците, птичи ята се вдигаха с кряк към небето.
Не смеех да мръдна, да викна. Кръвта се оттегли от лицето ми. Видях радостната телеграма на бюрото. Чудовището нададе ужасяващ смъртоносен вой и се хвърли напред, дърветата изхрущяха, сякаш дъвчеше с ятагански страшни зъби.
Скочих, грабнах телеграмата, изтичах до вратата, широко я разтворих. Чудовището вече излизаше от гората. Ревеше, стенеше, сплескваше нощния вятър със заплахи.
Накъсах телеграмата, разпилях късчетата по моравата и викнах след тях:
— Отговорът ми е „не“! Дръжте си парите! Дръжте си славата! Аз оставам тук! Няма да отида! Не! — пак изкрещях: — Няма! — и най-накрая, с дълбоко отчаяние ревнах: — Неее!
Последният тътен заглъхна в динозавърската паст на звяра. Настъпи ужасяваща тишина.
Луната се скри зад облак.
Чаках, потта замръзваше по лицето ми.
Чудовището пое шумно дъх, изпусна го, после се извърна и се заклати назад, към гората, скри се, изчезна в забвение. Късчетата от телеграмата се носеха като пеперудени крилца над тревата. Затворих мрежестата врата, заключих и с тъжно облекчение се върнах в леглото. Заспах на разсъмване.
Сега, в леглото си във Венеция, стреснат от съня, отидох до вратата и погледнах към каналите. Какво да изкрещя на тъмната вода, на мъглата, на прибоя по брега? Кой ще ме чуе, кое чудовище ще оцени mea culpa — жертвения ми отказ, уверенията ми в невинност, доказателствата ми за сърдечна доброта и за един талант, все още недоказан?
Дали да не извикам „Махай се! Не съм крив. Не трябва да умирам. За бога, остави и другите на мира!“ Дали да не изрека, да не изкрещя тези думи?
Понечих. Ала устата ми се беше слепнала от прахта, натрупала се по чудо в мрака.
Все пак успях да протегна ръка умолително, просешки, в безмълвен жест. Моля те, изрекох наум.
— Моля те! — прошепнах. И затворих вратата.
В този миг телефонът през улицата в моята лична телефонна кабина иззвъня.
Няма да отговоря, реших. Това е оня. Продавачът на лед.
Телефонът иззвъня.
Това е Пег.
Телефонът иззвъня.
Това е оня.
— Млъкни! — креснах.
Телефонът спря.
Свличайки се, тялото ми затвори вратата.
Примигвайки, Кръмли ми отвори.
— За бога, знаеш ли колко е часът?
Стояхме втренчени един в друг, като боксьори, които са се блъскали до оглупяване и се чудят къде да се строполят.
Не се сещах какво да отговоря, затова изтърсих:
— „Обграден съм с внимание зловещо.“
— Това е паролата. Шекспир. Влизай.
Преведе ме през къщата дотам, където къкреше голям кафеник.
— Работих до разсъмване над моя шедьовър. — Кимва към пишещата машина в спалнята. Дълъг жълт лист, като езика на Музата, висеше от нея. — Пиша на служебна хартия, побира повече. Май ме е страх, че стигна ли до края на един нормален лист, там ще спра. Господи, изглеждаш скапан. Кошмарни сънища ли?
— Най-отвратителни. — Разказах му за бръснарницата, за сценария, откупен за сто хиляди долара, за чудовището в нощта, за моите крясъци, за това, как огромният звяр изчезна, стенейки, и как аз съм останал жив, на вечни времена.
— Господи. — Кръмли наля в две големи чаши нещо гъсто като кипяща лава. — Ти и да сънуваш умееш по-добре от мен!
— Какво означава този сън? Че никога, никога няма да победим — това ли? Ако си стоя беден и не публикувам ни една книга, губя. Но ако продам ръкопис и го публикуват, и имам влог в банката, тогава пак ли губя? Намразват ли те хората? Ще ти простят ли приятелите? Ти си по-възрастен, Кръмли, кажи. Защо това чудовище дойде да ме убие? Защо трябваше да върна парите? Какво означава сънят ми?