Време на презрение

Гералт мълчеше.

Вилгефорц гледаше встрани.

— Изоставих я — продължи той след малко. — И не можех да живея с празнотата, която остана след нея. И изведнъж осъзнах, че причината за тази празнота не е отсъствието на жената, а липсата на онова, което бях изпитвал. Парадокс, нали? Мисля, че няма нужда да завършвам, ти се досещаш какво следва по-нататък. Станах магьосник. От омраза. И едва тогава разбрах какъв глупак съм бил. Бях бъркал небето със звездите, отразени върху повърхността на езеро.

— Както правилно отбеляза, паралелите между нас не са пълни — промърмори Гералт. — Въпреки привидните сходства, нямаме много общи неща, Вилгефорц. Какво искаше да докажеш, разказвайки ми историята си? Че пътят към върховете на магическото изкуство е стръмен и труден, но достъпен за всеки? Дори за — извинявай за паралела — извънбрачните, захвърлени деца, скитниците и вещерите…

— Не — прекъсна го магьосникът. — Нямам намерение да доказвам, че този път е достъпен за всеки, защото това е очевидно и отдавна доказано. Не е необходимо и да доказвам, че за определен тип хора просто няма друг път.

— Значи нямам избор? — усмихна се вещерът. — Ще се наложи да сключа с теб пакт, достоен да стане тема за картина, и да стана магьосник? Само от генетични съображения? Хайде-хайде. И аз знам нещичко от теорията за наследствеността. Баща ми — както научих с немалко усилия — е бил скитник, невежа, грубиян и боец. Повечето ми гени може да са от баща ми, а не от майка ми. Фактът, че също мога да се бия добре, потвърждава това.

— Абсолютно — усмихна се магьосникът. — Слушай, почти целият пясък изтече, а аз, Вилгефорц от Рогевеен, магистър магик, член на Капитула, все още си бъбря, не без удоволствие, с един невежа и боец, син на невежа, боец и скитник. Говорим по въпроси, които, както е известно, обикновено се обсъждат край огньовете от грубияните и побойниците. Като генетиката, например. Откъде знаеш всъщност тази дума, уважаеми боецо? От храмовото училище в Еландер, в което се учат да четат на срички и да пишат двайсет и четирите руни? Какво те накара да четеш книги, в които се срещат тези и подобни думи? Къде се научи на риторика и красноречие? И за какво ти бяха необходими? За да общуваш с вампирите? Ти, драги генетичен скитнико, на когото се усмихва Тисая де Врие. Ти, драги вещерю, невежата, който очарова Филипа Ейлхарт така, че ръцете й се разтреперват. И при мисълта за който Трис Мериголд цялата се изчервява. Да не споменавам за Йенефер от Венгерберг.