Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Черният Олшански замък
Черният Олшански замък - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Черният Олшански замък

Электронная книга - «Черният Олшански замък». Краткое содержание книги:

Уладзимир Караткевич е сред най-популярните писатели на Белорусия, той е един от творците, които създават облика на националната белоруска литература. През 25-годишния си творчески път е написал редица творби, станали широко известни в родната му страна и далеч зад пределите й. Започва писателската си дейност като поет, по-късно пише драми, сценарии, разкази, повести и романи. Особено популярни са повестите му „Кестенови листи“, „Чозения“, романите му „Христос слезе в Гродно“, „Класовете на нашата нива“.
1 ... 58 59 60 61 62 63 64 65 66 ... 148
Перейти на страницу:

— Какво все пиеш вода, сякаш си махмурлия? — напита Хилински.

— Нещо напоследък все съм жаден. Главата ми е като в мъгла…

— Ами онези, разстреляните? Ами избитите в Кладно?

— Нали ти казвам — отвърна Шчука, — архивите изгоряха. Архивите на съда. Камо ли варшавските. И кладненският архив на гестапо не се знае къде е. Дали е изгорял? Дали не са го скрили самите германци? Не са могли да го откарат. Много бързо настъпиха нашите.

— Ами пресметни — намеси се Ростик. — Твоите кладненци са били разстреляни на седемнайсети. А Кладно бе освободено на осемнадесети юли. Значи, може би не са успели да откарат архива и награбеното от хората на Розенберг.

— А ти какво си направил, че в Олшанка станал скандал? — Хилински въртеше в ръцете си една от лентите.

— Фотографирах замъка — мрачно отвърнах аз. — Сетне ще продам лентата на японците.

— Ще ти приклещят дългия език някога — измърмори Грибок.

— Няма да го приклещят — обади се полковникът. — Затова споделяме с него. Затова разговаряме с него тук, а не там… Въпреки усилията на някои.

— Оная лента не е палимпсест25 — внезапно заяви Хилински. — Пергаментът е бил изстърган по някаква друга причина.

— Да не са прикривали нещо? — запита Грибок.

— Кой знае! Мисля, че може да е заличено от лепилото, с което лентата е била прикрепена към предмета — навъсено продума Хилински. — Но какъв е този предмет? Къде да го намерим? — И добави, загледан как отново пия вода: — Все пак помисли и ти, Антос. Вместо ребус.

— Аз вече отгатнах този ребус и без предмета.

— Склонен съм да приема твоето мнение, Антос, че има нещо — каза Адам. — Едва ли този човек би шифровал нещо маловажно. По-скоро обратното. Но… не се бъркай прекалено в работите на Андрей и на… Ростик. Твоето поприще е историята. А на тях давай само онова, което сметнеш за необходимо… И те ще ти кажат… онова, което те засяга. Ще ти помогнат. Но и ти им помогни според силите си.

И натъртено произнесе:

— Ако сметнат за необходимо да се заемат.

— Смъртта на моя Марян — да е нещо незначително?…

— Защото те не обичат — прекъсна ме той — да говорят за работата си с външни хора. А понякога просто нямат право. Не го обвинявай. Не им се бъркай, както те на теб. Ако ли се случи нещо сериозно — сами ще го разнищят.

Бях обзет от ярост, макар и хладна. Да не смятат за сериозно такова нещо?

— Хайде не се самонавивай — каза Шчука. — Ако е било убийство, рано или късно ще излезе на бял свят.

— Кой ще го извади на бял свят?

— Ние.

— Е, да ви помага господ — сухо продумах аз.

Хилински стана да ме изпрати. Спряхме на жалката си площадка и си поприказвахме.

— Слушай, какво значи това твое В?

— Три — казах аз.

— Хм. Добре. Виж какво, попитай кой е този Боубел, чиято банда по време на войната и след войната се е въртяла около Олшани?

— Важно ли е?

— Шчука смята така.

— Може тогава.

— Някакви щуротии пише в оная лента — каза той. — Освен „Слуцката порта“ и думата „жажда“.

— Защо?

— Не зная… Кълве ли рибата в Олшанка?

— Не зная — със същия тон му отвърнах аз.

— Попитай, ако кълве, може да довтасам. Какво друго остава на човек пенсионер?

— Виж какво, пенсионере — заявих аз. — Махай ми се от главата.

— Махам се — усмихна се той и затвори вратата си.

Четиринадесета глава

За лудите и за дреболиите, които не струват пукната пара

И отново камионът подскача по пътя Езна — Олшани.

Ако, разбира се, това може да се нарече път.

Но археолозите не се оплакват. Както и Шаблика, и Змагител, Висоцки и Ганчаронак. А на мен ми се струва, че по такъв път само масло може да се бие. Дори не зная дали ми провървя, или не, когато от прозореца на влака видях цялата компания на перона (разтоварваха нещо) и в последната минута, почти в движение, се качих.

Може би щеше да ми бъде по-леко, ако напоследък не ме мъчеха кошмари и такава невероятна жажда.

С мен ставаше нещо лошо.

— Кога вече няма да тръска толкова по тези пътища? Само името им пътища — не се стърпях аз.

— Щом обърнеш петалата, няма вече да те тръска — мрачно продума каубоят Змагител.

— Понякога ми се струва, че тъй ще е най-добре — въздъхна Ганчаронак.

вернуться

25

Пергамент, на който един текст е бил изстърган, за да бъде написан друг. — Б.а.

1 ... 58 59 60 61 62 63 64 65 66 ... 148
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)