Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
— Всички добре ли са? — попита той.
Умберто подаде глава над облегалката, каза „да“ и изчезна отново. Реми кимна и добави:
— Съжалявам, че не уцелих гумите. Движехме се прекалено бързо.
— Не се притеснявай. Нали уцели предното стъкло. Това ще ги забави. Ще трябва или да го избият цялото, или да карат с глави, подадени през прозорците.
Реми се обърна и видя Холков и Мустакатия, застанали на предния капак на джипа, да удрят стъклото.
— Първото — каза тя.
Стъклото падна навътре, двамата коленичиха и го измъкнаха, после го изхвърлиха навън. След секунди фаровете светнаха и джипът се понесе напред, ускорявайки през поляната.
— Идват! С това четири по четири…
— Знам — измърмори Сам, — дръжте се!
„Ланчиа“-та поднесе настрани, когато предните колела докоснаха коловозите на миньорския път. Сам натисна леко спирачките, завъртя рязко волана, а когато усети, че автомобилът е под контрол, отново настъпи газта. Колата летеше нагоре по склона. Пътят беше по-тесен, отколкото очакваше — не повече от метър и осемдесет. Когато стигнаха билото, дърветата се сгъстиха, клоните драскаха колата, а короните им скриваха небето. Отзад проблеснаха фаровете на джипа, който се качваше нагоре по склона.
Вече на слизане Сам ускори, но веднага намали, защото пътят рязко изви надясно и навътре в гората. Зад тях над билото се показа муцуната на джипа, който подскочи във въздуха и се стовари тежко на земята.
— Няма да уцели — каза Реми.
Беше права. Все още подскачайки след удара, джипът подмина завоя и спря, заровен между дърветата. Сам погледна в огледалото тъкмо навреме, за да види стоповете му, точно преди „Ланчиа“-та да се спусне по следващото нанадолнище. Мерна дълбоките коловози отпред и извика: „Дръжте се!“. С тропащи колела и пищящи от възмущение амортисьори „Ланчиа“-та подскачаше по пътя, изкачи се по следващия склон и излезе на прав участък. Сам ускори. Клоните плющяха по предното стъкло, от капака и покрива отскачаха шишарки. Джипът се появи зад гърба им, а фаровете се мятаха нагоре-надолу, докато Холков се мъчеше да го удържи по коловозите.
Макар по-здрав и по-мощен от „Ланчиа“-та, луксозният джип беше и с шейсет сантиметра по-широк: недостатък, който в момента сериозно ги забавяше. Клоните, които само драскаха леката кола, удряха силно капака на джипа и влизаха в дупката на мястото на предното стъкло. По-малките клонки се заплитаха в решетката и чистачките. Фаровете подскачаха.
— Сам, внимавай!
Той погледна към пътя точно навреме, за да види пред себе си голяма скала. Завъртя волана силно надясно. Камъкът изникна до неговия прозорец. Сам настъпи газта, но беше късно. Задният калник се удари в скалата и страничният прозорец се счупи. От удара задницата на „Ланчиа“-та се завъртя и колата излезе от пътя. Удари се странично в един бор и спря. Двигателят изхърка и угасна. По предното стъкло се посипаха иглички.
— Отиде ни депозитът — отбеляза Реми.
— Всички добре ли са? Реми?
— Добре съм.
— Чудесно! — потвърди и Умберто.
— Бианко?
— Той още си подремва.
През прозореца на Сам се виждаха фаровете на джипа, криволичещи между дърветата. Той завъртя стартера. Нищо.
— Още си на скорост — напомни му Реми.
— По дяволите! Благодаря! — Сам изключи от скорост и опита отново. Моторът изръмжа и изсвири, но не запали. Пробва пак.
— Хайде, хайде…
Джипът вече беше по средата на правия участък и наближаваше скалата.
Двигателят захапа, изръмжа и се задави.
— Идват, Сам! — каза Реми, стиснала зъби.
Сам затвори очи, помоли се набързо и опита пак. Този път се получи. Включи на скорост, завъртя волана, излезе на пътя и ускори.
— Умберто, забави ги!
— Добре!
Италианецът подаде „Лугера“ през прозореца и стреля два пъти, после още два. Два от куршумите уцелиха решетката и фара откъм страната на шофьора. Джипът сви наляво право към скалата, после надясно. Страничното му огледало се удари в скалата, строши се и излетя в тъмнината.
Фаровете осветиха вътрешността на „Ланчиа“-та. Сам примижа и завъртя огледалото. Погледна през рамо и видя автомат, насочен към тях.
— Залегнете! — изкрещя той.
Реми се свлече на пода. Автоматът затрещя, пресветвайки в мрака. Умберто надигна глава над седалката и се показа през страничния прозорец с „Лугера“: