Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
— Ризата!
Холков извади ризата от колана и бавно се завъртя. Сам кимна на Умберто, който заобиколи Холков, наведе се да вземе „Лугера“ от земята и го подаде на Сам.
— Стронцо! — излая Бианко.
— Какво каза? — поинтересува се Сам.
— Явно си мисли, че майка ми и баща ми не са били женени, когато съм се родил.
— Ще те убия! — изплю се Бианко. — И жена ти също!
— Млъквай! Сега го познах този с мустаците.
— Кой е?
— Никой. Жалък крадец и главорез. — После извика на мъжа: — Знам те кой си! Ако те видя пак, ще ти отрежа носа!
— Ето какво ще направим, Холков — започна Сам. — Всички вие ще легнете на земята, а ние ще си тръгнем. Ако ни последвате, ще изгоря книгата.
— Лъжеш! Няма да го направиш!
— Не бих се обзаложил. За да си спася кожата, ще го направя, без да се замисля.
Това, разбира се, беше лъжа и Сам знаеше, че Холков също го знае, но се надяваше да посее поне сянка на съмнение, за да им даде малко преднина. Беше обмислил и други варианти — да ги завърже, да повреди колата им, да се обади на полицията, но всичките му инстинкти говореха, че трябва максимално бързо да си осигури преднина пред Холков. Ако беше друг човек, щеше да има и четвърти вариант: да ги убие на място. Но той не беше такъв и не искаше на съвестта му да тежи хладнокръвно убийство.
Холков беше отлично обучен войник, който знаеше повече начини за убиване, отколкото някой майстор готвач — рецепти. Всяка минута, която Сам, Реми и Умберто прекарваха около тези мъже, увеличаваше риска късметът да им изневери.
— Няма да се измъкнете от острова! — изръмжа Холков, проснат по очи.
— Може би, но все пак ще опитаме.
— Дори да успеете, пак ще ви открия!
— Това е мост, по който ще минем, когато стигнем до него.
— Сам, една услуга, ако обичаш — обади се Умберто. — Бих искал да вземем Бианко с нас. Ще се погрижа да не ни пречи.
— Защо?
— Остави това на мен.
Сам помисли и кимна.
— Хайде! — заповяда Умберто на Бианко. — Ръцете горе!
Бианко тръгна към оградата под дулото на пистолета на Умберто. Щом стигнаха до колата, Умберто откачи белезниците на Бианко от колана му, закопча ги на китките му, блъсна го на задната седалка и седна до него. Реми запали колата, после отвори вратата на Сам и се премести на другата седалка.
Сам се качи, включи на скорост, обърна и пое към главното шосе.
— Колко дълго ще изчакат според теб? — попита Реми. Сам погледна назад. Холков и Мустакатият вече бяха на крака и тичаха през гробището.
— Около пет секунди — каза той и настъпи газта.
Глава 27
Сам караше колкото може по-бързо покрай оградата. С периферното си зрение виждаше, че Холков и Мустакатият тичат в същата посока, прескачайки надгробните камъни и разсичайки мъглата пред себе си.
— Много са близо — измърмори Сам.
— Къде отиваме? — попита Реми. — Чу Умберто… Бианко е завардил всички пътища.
— Как ти е мерникът тази вечер?
— Какво? А… — тя вдигна пистолета на Бианко, сякаш беше забравила, че е у нея. — Добре, защо…?
— Ще мина бързо покрай джипа им. Виж дали можеш да уцелиш гумите. Умберто, сигурен ли си, че ще се справиш с него?
На задната седалка Бианко се беше свил в ъгъла със самодоволна усмивка. Умберто завъртя „Лугера“ в ръка и го удари по слепоочието. Полицаят се свлече на пода.
— Сигурен съм!
Бързо наближаваха края на оградата. Десет метра напред и вдясно беше лъскавият джип. Холков беше набрал преднина пред Мустакатия и беше на метри от портата.
— Приготви се! — извика Сам.
Реми свали прозореца, подаде пистолета навън и подпря ръка на рамката на вратата.
— Много бързо караш!
— Налага се. Опитай. Ако не става с гумите, пробвай предното стъкло. По дяволите!
Холков се втурна през портата и спря до шофьорската врата. Лампата в джипа светна.
Реми стреля два пъти. Куршумите хвърлиха искри по калника, но не уцелиха гумата.
— Много е бързо!
— Предното стъкло!
Четири куршума излетяха с оранжеви пламъчета от дулото на пистолета. На предното стъкло на джипа се появиха три дупки с паяжини около тях.
— Браво, момиче!
Изведнъж Холков се появи от другата страна на джипа, ниско приведен и с оръжие в ръцете. Сам завъртя волана силно наляво. Задницата на „Ланчиа“-та поднесе и предните гуми избуксуваха в мократа трева, преди да я овладее отново. Два от куршумите на Холков уцелиха колата и изкънтяха. Сам ускори отново, изправи колата и тръгна обратно през ливадата към хълмовете.