Белият нинджа (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белият нинджа (Част I)». Краткое содержание книги:
— Разбира се — кимна доктор Ханами. — Но не знаех, че… — Нещо в лицето на Никълъс го принуди да млъкне, след миг поклати глава и промълви: — Днес сте много различен. Какво се е случило?
Долавящ ясно ударите на сърцето си, Никълъс бавно се отпусна на стола. Но този път се докосна само до ръба на седалката, тялото му се приведе напред и главата му се озова на сантиметри от доктор Ханами. Усещаше вдървеното напрежение на мускулите си, с изненада откри, че дланите му са потни.
— Попитахте какъв е проблемът ми и аз ще ви кажа — прошепна той право в лицето на доктора. Чувстваше, че вече не е в състояние да контролира бурята, която се надигаше в душата му. Вдигна пръст и го насочи към тила си, там, където все още личеше белегът на операцията. — Не мога да си спомня нищо от уменията по бойни изкуства, които притежавах. Няма ги, изчезнали са без следа, сякаш никога не ги е имало! Цяла нощ останах буден и се питах защо е станало така. И стигнах до един-единствен отговор, докторе. Единственият, който имаше някакъв смисъл. — Отново скочи на крака, жилестите му ръце се впиха в ъглите на лекарското бюро: — Вие и гадният ви скалпел сте виновни за всичко! Изрязали сте прекалено голям къс от мен или пък сте докоснали някакъв важен нерв! Не зная точно кой и какъв, но зная, че паметта ми я няма и виновник за това сте вие!
Настъпи тежка тишина. Доктор Ханами потръпна и някак механично промълви на японски:
— Може би е време да изпием по чаша чай.
В кризисни моменти човек трябва веднага да се опре на древните традиции, напомни си Никълъс. Яростта му беше огромна, цялото му тяло се тресеше. С усилие на волята остана неподвижен и гледаше как доктор Ханами поръчва чай по вътрешния телефон. Само след минута чаят вече беше тук, приборите и чашите тихо подрънкваха върху черната лакирана табличка. Доктор Ханами освободи сестрата и се зае сам да запарва ароматичната течност. Никълъс безмълвно наблюдаваше как ловките му пръсти щипват ситно нарязаните зелени листенца, пускат ги във врялата вода, а после ритмично въртят тръстиковата бъркалка в тънката порцеланова чашка.
В този процес имаше нещо успокоително, нещо приятно. Пестеливите точни движения, липсата на спонтанна прибързаност, строгата формалност, а дори и стилизираните движения бяха нещо, което внушаваше чувство за нормално поведение, за плавно преминаване от миналото към настоящето…
Никълъс почувства как се освобождава от огромното напрежение, което напускаше тялото му с бързината, с която въздухът излита от продупчената автомобилна гума. Отново се отпусна в стола, но този път изпълни цялата седалка.
Миг по-късно доктор Ханами му поднесе чая. Едва след като в порцелановите чашки не остана нито капчица, доктор Ханами се облегна назад и каза:
— А сега започвайте. От самото начало, искам да чуя всичко!
— Искам да поговорим за някои детайли в поведението на обекта, които до този момент са ми убягвали — каза доктор Муку, едва изчакал Сенжин да се разположи на стола.
Фактът, че доктор Муку поема инициативата в психоаналитичните разговори, беше доста необичаен. А Сенжин приличаше на странните дълбоководни риби, населяващи дъното на океана, които виждат в пълен мрак, макар че често самите те са лишени от очи. Без никакъв видим признак той вече знаеше, че доктор Муку се приближава към истината.
Беше сигурен, че психиатърът вече подозира липсата на този въображаем „обект“ — психопат, дори нещо повече — досеща се, че Сенжин е този „обект“.
Разбира се, в това се съдържаше и елемент на опасност. Но дори Сенжин да му признаеше всичко още в този миг, докторът беше безсилен да стори каквото и да било. Железните правила на професията му забраняваха да разкрива тайните, които обсъжда с пациентите си, а и самият Сенжин му бе дал да разбере още при първата им среща, че всичко трябва да си остане между тях.
Доктор Муку бе приел тези условия с готовност и някакво безразсъдство, които, Сенжин беше сигурен в това — отговаряха съвсем точно и на неговото желание. В резултат на това отношенията помежду им станаха съвсем различни, дори вълнуващи — разбира се, от гледна точка на Сенжин. В тях се усещаше наличието на скрита борба за надмощие, оформянето на нещо като фронтова линия — все още аморфна, но именно затова променлива и непредвидима.
Имаше нещо общо между двамата в тези отношения — примката около шията на Сенжин се затягаше все по-плътно от пухкавите ръце на доктор Муку, смъртоносният им танц ставаше все по-интимен и Сенжин чувстваше силата на ерекцията си. Една вена на слепоочието му пулсираше от кипналата кръв, животът му имаше смисъл само когато играеше тази смъртоносна игра.