Белият нинджа (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белият нинджа (Част I)». Краткое содержание книги:
— Например, в каква среда е израснал обектът? — продължи доктор Муку. — Нормално ли е било неговото семейство?
— Какво разбирате под „нормално“? — не можа да сдържи насмешката си Сенжин. — Нали психологията отрича този термин и го окачествява като напълно фалшив?
— Това може да е вярно за психологията, но не и за психотерапията — убедено отвърна доктор Муку. Усмивката му, хитра и многозначителна, ясно казваше: „Вие сте наясно с това, защото сам не сте нормален, Сенжин-сан“… — Разбира се, общо погледнато вие сте прав — в абстрактното винаги има някаква норма, която е статистически обозрима. Но реалният свят е нещо съвсем друго. Голяма част от психозите се коренят в семейния живот на индивида, при това от най-ранната му възраст. Като имам предвид насоката на нашите разговори, ние можем да използваме термина „нормален“, тъй като съм готов да се обзаложа, че обектът ни не е имал нормално детство.
— В какъв смисъл? — приведе се напред Сенжин.
Доктор Муку сви рамене.
— Може би майка му е била проститутка, може би той си мисли, че е бил изоставен от нея… Това е най-вероятната причина за манията му по отношение на Кийохиме и жената-демон. — Лицето на доктора беше в сянка, тъй като двамата седяха в малката задна стаичка и той бе с гръб към тясното прозорче. На слабата светлина то изглеждаше като направено от маджун. — Възможно е дори наличието на кръвосмесителни отношения между обекта и неговата майка. В този случай чувството на вина е твърде обременително за неоформената детска психика. И съвсем естествена би била реакцията му да се „освободи“ от тези нежелани чувства, като ги насочи извън себе си, като ги превърне в нещо друго — в случая то е убеждението за вроденото зло у всяка жена. Най-удобен начин за това е да повярва, че майка му е причината за неговите забранени сексуални усещания, предизвиквайки ги с думи и действия. — Очите на доктор Муку възбудено проблясваха зад кръглите стъкла на очилата. — Има ли смисъл този ход на мислите ми? Звучи ли ви познато?
— Откъде мога да знам? — равнодушно отвърна Сенжин.
— Вие просто познавате обекта по-добре от мен.
— Тъй ли? — вдигна вежди Сенжин. — Аз пък започвам да си мисля, че никой от нас не го познава достатъчно.
— Какво ви кара да мислите така, Сенжин-сан? — попита доктор Муку и притеснено се размърда в стола си.
— Преди всичко загадката около сексуалното поведение на обекта. Доколкото ми е известно, той не е насилил нито една от своите жертви.
— Но те всички са били жени, нали?
— Така е — кимна Сенжин.
— И всички са били млади и красиви — продължи доктор Муку. — Значи е близо, много близо. Скоро ще започне да ги залива със семето си… — Ръката му се насочи в гърдите на Сенжин, сякаш убеден, че именно той е обектът: — Видите ли, нашият приятел скоро ще проумее, че актът на еякулацията му е сходен с натискането на спусъка. И ще идентифицира изхвърлянето на спермата с излитането на куршумите…
Сенжин седеше напълно неподвижен.
— Изглеждате абсолютно убеден в това, докторе.
— В моята област нищо не е сигурно, Сенжин-сан — сви рамене доктор Муку. — Ние винаги правим догадки и се стремим те да бъдат максимално логични. Подобно на детектив, аз внимателно се промъквам през развалините на разбитата психика. Сигурен съм, че моят начин на действие е твърде близък до вашия по време на разследване. И двамата търсим уликите, които ще ни позволят да сглобим правдоподобна версия за причините на трагедията. Нима вие не прибягвате понякога до предчувствия, за да разрешите загадката?
Сенжин ясно разбра накъде отиват нещата. Доктор Муку не само бе изоставил ролята на пасивен слушател и бе започнал да го разпитва, но и вече съвсем конкретно го насочваше в посоката, която си беше предначертал. „Ние двамата“, „Нима и вие понякога…“ — това беше част от методологията на опитните следователи, които се стремят да увлекат заподозрения в разговор на общи теми, с цел да изтръгнат искрени отговори на своите въпроси.
— Предчувствията, за които говорите, вършат работа само във филмите и романите, тъй като авторът контролира съдбата на своите герои — отвърна тихо той.
Доктор Муку се приведе напред и впи поглед в очите му.
— Но нима това не се случва и в живота? — попита той. — Животът контролира изцяло нашата карма, ние никога не държим в ръце собствената си съдба.
Сенжин се усмихна. Равновесието на силите започна да се променя, бавно и незабележимо, но напълно осезаемо. Колкото повече се увличаше в разпита доктор Муку, толкова по-самоуверен ставаше. Но по този начин разкриваше по-ясно своята тактика, ставаше по-малко опасен, изпускаше ситуацията от контрол.