Белият нинджа (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белият нинджа (Част I)». Краткое содержание книги:
В продължение на половин час Никълъс остана неподвижен в чакалнята, боядисана в блестящо сив цвят. Седеше на сив диван от изкуствена материя, поставен под прав ъгъл на шест също така сиви стола, отвъд които беше сивият правоъгълник на бюрото на сестрата, изцяло от метал. На стените бяха окачени две съвременни литографии, които тромаво имитираха древните дървени отпечатъци на „икийое“, комбинирайки го нелепо с панорамата на Запада: Статуята на Свободата, муцуната на спортен „Корвет“, хамбургер, от който капе кетчуп, Никълъс едва ги понасяше.
Стана и нервно пристъпи към прозореца. През вертикалните щори, също от сив метал, можеха да се видят части от града долу, но не и улиците. Те лежаха под плътен пласт мъгла, ситните й капчици се полепваха по стъклото и отразяваха острата светлина в кабинета с всички цветове на дъгата. Погледът му се насочи към стръмните каньони между високите кули на небостъргачите. Флуоресцентните лампи в прозорците на отсрещната стоманобетонна кула пламтяха през мътилката като някакви странни, увиснали във въздуха ацетиленови горелки.
После сестрата произнесе името му и той се обърна.
Доктор Ханами беше дребен и спретнат мъж, който наближаваше петдесетте. Мустачките му бяха в безупречно състояние, а металносивата му коса блестеше от брилянтин. Снежнобялата престилка беше разкопчана и под нея се виждаше скъп раиран костюм в сивкав цвят. Кабинетът му беше доста задимен.
Подръпна от цигарата си, после я натисна в препълнения пепелник и махна с ръка по посока на стола. Не беше забравил молбата на Никълъс да се въздържа от пушене в негово присъствие, но сякаш не обръщаше внимание на факта, че повечето от разговорите си двамата провеждаха в гъстата мъгла на предварително изпушените цигари. Никълъс така се просмукваше от тяхната воня, че първата му работа след посещение при доктор Ханами, беше да хвърли дрехите си за пране и да облече чисти.
— Как вървят нещата? — попита доктор Ханами. С Никълъс неизменно разговаряше на английски, често обядваше в „Бигу Макус“ — местния вариант на „Макдоналдс“, и всячески се стараеше да покаже привързаността си към американския начин на живот.
Никълъс, отпуснал се тежко върху гумираната тапицерия на поредния сив стол, мълчаливо го гледаше.
Доктор Ханами замислено премяташе между пръстите си тежката никелирана запалка. След известно време вдигна глава и каза:
— Прави ми впечатление, че днешната ви визита е извънредна…
После отвори папката с изследванията на Никълъс и добави:
— Тук всичко изглежда наред — и рентгеновите снимки, и лабораторните изследвания… Значи имате други проблеми, така ли?
— Да — бавно отвърна Никълъс, потискайки с усилие желанието си да скочи и да се махне оттук. — И така би могло да се каже…
— Хм… Мога ли да ги чуя? — Запалката продължаваше неуморната си въртележка между пръстите на доктора, никелираната й повърхност отразяваше светлината на лампата.
Никълъс скочи на крака, пристъпи към прозореца и рязко дръпна шнура на металните щори. Доктор Ханами стреснато го погледна, но той притисна чело до студеното стъкло, без да му обръща внимание. Гадната мътилка навън сякаш излиташе от отровната паст на доменна пещ, стори му се, че ноздрите му долавят вонята на изгорял петрол.
— Кажете, докторе, бил ли сте някога в префектурата Нара? — попита той, без да извръща глава.
— Да — отвърна след кратка пауза доктор Ханами. — Преди четири години. С жена ми ходихме там на минерални бани…
— Значи имате представа колко е красиво…
— Разбира се. Често си мисля, че пак трябва да отскочим до там. Но времето никога не ни стига…
Никълъс съзна, че няма никакъв смисъл да гледа повече към противната мътилка навън и обърна глава.
— Докторе, мислил ли сте някога какъв ще бъде животът ви, ако изведнъж се окаже, че вече не сте в състояние да оперирате?
— Ами… — изненадано го погледна доктор Ханами. — Когато се пенсионирам, аз естествено ще престана да…
— Не — нетърпеливо го прекъсна Никълъс. — Имам предвид настоящето, днес, веднага! — Щракна пръсти и добави: — Ей така — щрак и край!
— Не мога да кажа дали…
— Красотата на Нара, докторе, опознах, докато се обучавах там на бойни изкуства… И вече не мога да живея без нея. Тя не е красотата, която вие с жена си сте открили, докато сте вземали горещите си вани… Говоря ви за онази красота, която опознах с помощта на „Гецумей но мичи“. Чували ли сте? „Лунната пътечка“…