Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
— Но аз я чух!
— Дебора, нищо й няма. Повярвай ми.
— Но… — Внезапно по лицето на Дебора се появи разбиране. Тя се извърна и преглътна. — Само си помислих — рече, но след това се отказа от усилието и просто заключи. — Защо съм такава глупачка?
Прииска му се да отговори, да разсее неудобството й, но знаеше, че каквото и да каже, може само да влоши положението. Разстроен и ядосан на промените в живота им, които му пречеха да предприеме каквото и да било, той се огледа безцелно в стаята й, сякаш можеше да намери в нея отговора. Видя черната дъбова ламперия по стените, парадните оръжия на Ашъртънови на гипсовата полица над камината, високия сводест таван, потънал в тъмнина. Огромно легло с четири колони заемаше по-голямата част от стаята, а по таблата му бяха гравирани уродливи фигури, които, гърчейки се, се показваха между цветя и плодове. Това беше ужасно място за сам човек. Приличаше на гробница.
— Сидни винаги е била малко трудна за разбиране — задоволи се да каже Сейнт Джеймс. — Бъди търпелива с нея, Дебора. Не си могла да знаеш какво става. Всичко е наред. Наистина.
За негова изненада, тя се обърна разпалено към него:
— Не е наред. Не е и ти го знаеш. Как може да се люби с него след това, което й стори той днес? Не разбирам. Луда ли е? А?
Това бе едновременно въпрос и отговор. Защото то наистина бе лудост — бясна, гореща, непристойна и помитаща всичко, което се изпречеше на пътя й.
— Тя е влюбена в него, Дебора — отговори накрая Сейнт Джеймс. — Не са ли всички малко луди, когато са влюбени?
Дебора само го погледна втренчено в отговор и преглътна.
— Лентата. Нека ти я дам — рече тя.
Дванадесета глава
„Котвата и розата“ се ползваше с най-благоприятното местоположение в целия Нанрънел. Кръчмата не само показваше от широките си еркерни прозорци прекрасна, непрепречвана от нищо гледка към пристанището, гарантираща задоволяването и на най-претенциозния наблюдател на корнуолската атмосфера, но и беше разположена точно пред единствената автобусна спирка и по този начин бе първата сграда, върху която попадаше окото на зажаднелия пътник при слизането му.
Вътрешността на кръчмата бе започнала лека-полека да се руши. Някога кремавите стени бяха поели по еволюционната пътека към сивото — ефект, постигнат от години излагане на дим от камината, пури, лули и цигари. Изкусно изработеният бар, целият в петна и вдлъбнатини, се виеше от салона в общия бар, а пиринчената му релса за крака бе ужасно очукана от дълга употреба. Също толкова износени маси и столове бяха разпръснати по доста изтъркания под, а таванът отгоре беше толкова подкожушен, че всеки момент можеше да се срути.
На сутринта, малко след отварянето на кръчмата, Сейнт Джеймс и лейди Хелън влязоха в нея и се озоваха сами с голямата тигрова котка, изтегната на еркерния прозорец, и жената зад бара, която бършеше многобройните халби. Тя им кимна и продължи работата си, а очите й проследиха лейди Хелън до прозореца, където посетителката се наведе да погали котката.
— Внимавайте с нея — рече жената. — Да не ви одраска. Понякога е много лоша.
Сякаш с намерението да я обвини в лъжа, котката се прозина, протегна се и подложи на лейди Хелън дебелия си корем, за да го погали. Жената ги погледна още веднъж, изсумтя и продължи да нарежда чашите върху една табла.
Сейнт Джеймс отиде при нея на бара, като си мислеше, че ако това е госпожа Суон, значи й със сбъркано името8, защото нищо в нея не напомняше на лебед. Беше набита и здрава, с малки очички и сива коса — живо отрицание на името си, — облечена с пристегната в талията разкроена пола и селска блуза.
— К’во да ви налея? — попита тя и продължи да бърше чашите.
— Малко ми е рано — отговори Сейнт Джеймс. — Всъщност дойдохме да поговорим с вас. Ако вие сте госпожа Суон.
— Кой се интересува?
Сейнт Джеймс представи себе си и лейди Хелън, която беше седнала до котката.
— Сигурен съм, чули сте за убийството на Мик Камбри.
— Цялото село знае. И за това, и за накълцването. — Тя се усмихна. — Изглежда, Мик най-сетне си е получил туй, дето си го просеше. Разделен от любимата си играчка, а? Сто на сто довечера ще стане голяма свинщина, като съпрузите дойдат да празнуват.
— Мик е имал работа с местни жени?
Госпожа Суон пъхна увития си в кърпа юмрук в една чаша и я полира енергично.
— Мик Камбри си имаше работа с всяка, дето беше готова да му легне.
8
Суон — лебед (англ.). — Б.пр.