Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Пророчеството на сестрите
Пророчеството на сестрите - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Пророчеството на сестрите

Электронная книга - «Пророчеството на сестрите». Краткое содержание книги:

Шестнайсетгодишната Лия Милторп и нейната близначка Алис току-що са останали пълни сираци. Върху близначките тегне древно пророчество, обърнало поколения сестри една срещу друга. За да избегне мрачната съдба и да остане в обятията на любимия си Джеймс, Лия трябва да доведе пророчеството докрай, преди това да стори Алис. Едва тогава ще разгадае мистериозните обстоятелства около смъртта на родителите си и значението на странния белег на ръката си, ще разбере и докъде може да стигне сестра й, за да я победи.
1 ... 58 59 60 61 62 63 64 65 66 ... 103
Перейти на страницу:

Господин Уигън си слага очилата и всички се надвесваме над картата, в това число и Едмънд. Срещам погледа му и в него забелязвам нещо, което ми подсказва, че и той е посветен в тайната ни. Едмънд е най-старият служител на баща ми. Неговият най-стар приятел. Ако не се доверя на него, на кого другиго бих могла да се доверя?

— Така. Ейвбъри. Ето го тук — сочи господин Уигън с кривия си показалец към една точка в центъра на картата.

В сумрака на стаята различавам единствено буквите „А“, „У“ и „Б“.

— Да, но ми се струва, че ключовете няма да са точно там — намесва се Луиса, като задълбочено проучва картата и си гризе ноктите. — В пророчеството се казва в сянката на каменната змия, нали така?

— Така е — кимва господин Уигън. — Разбирам накъде биете. Тогава нека видим… — той плъзга пръсти радиално от центъра на картата. — Тук имаме село Нюбъри. Ето го.

Той почуква с пръст по картата недалеч от мястото, което е маркирано като Ейвбъри. Не виждам никакви букви, които да го идентифицират като Нюбъри, ала по всичко изглежда, че той добре познава картата, така че се вслушвам в думите му.

— После идва село Суиндън. Ето го тук — и стаята се оживява от още едно негово почукване. — Оттук отиваме в село Бат, добре известно на всички. Наистина добре известно. Може би…

Ала Соня се намесва, преди той да е в състояние да продължи:

— Бат? Бат, Англия? Но…

Луиса вдига очи, те блестят на светлината на огъня.

— Какво?

Соня среща погледа на Луиса, после се обръща към мен.

— Най-напред датата, а сега и…

— А сега какво? — стомахът ми се свива на топка.

Нямам представа какво ще каже, но усещам, че колелото на съдбата се завърта.

— А сега и Бат — отвръща тя. — Там съм родена. Така ми каза госпожа Милбърн, когато я попитах — родена съм в Бат.

Думите й поставят всичко на мястото си. Поглеждам към Луиса.

— Ти не си родена в Италия, така ли е, Луиса?

Тя страхливо прошепва:

— Не.

— Но нали каза, че си родена в Италия?

Изпълнен с паника, гласът на Соня сякаш се разбива на малки стъкълца.

Луиса клати глава.

— Не. Не съм родена там. Казах, че съм от Италия. И е така. Но майка ми беше англичанка. Аз съм родена в Англия и като бебе са ме отвели в Италия.

Поглеждам към господин Уигън.

— Кои са другите градове, господин Уигън? Градовете около каменната змия Ейвбъри?

Дори и той е шашардисан; връща поглед към картата и започва да плъзга пръст насам-натам и най-сетне спира.

— Да видим… тук е Нюбъри, после Суиндън и Бат. — Той хвърля бърз поглед към Соня, после отново се съсредоточава върху картата. — Като проследим тази линия на окръжността, малко или много стигаме до Страуд, Траубридж, Солсбъри и… Андоувър. Да ви говорят нещо тези наименования, милички? — и той поглежда очаквателно към Луиса.

Отначало си мисля, че съм сгрешила. Казвам си, че сигурно греша, защото Луиса стои като вкаменена, сякаш нищо, казано от господин Уигън, не я засяга. Той тежко въздиша и пак се взира в картата, сякаш се готви да търси и други градове, други села, ала в същия миг Луиса най-после нарушава мълчанието си.

— Солсбъри — измърморва тя. — Родена съм в Солсбъри.

Четири знака, четири ключа, огнен кръг. Родени с първото дихание на Самхейн в сянката на мистичната каменна змия на Аубур.

В ушите ми звучат думите на пророчеството и внезапно ми просветва.

— Соня, в колко часа си родена?

— Нямам представа — клати глава тя.

Поглеждам към Луиса.

— Луиса, а ти?

— Около полунощ, така са ми казвали.

Сега вече съм сигурна, както, струва ми се, и те.

Вдигам удивен поглед към Соня и Луиса.

— Това сте вие. Вие и останалите, които носят същия знак. Вие сте ключовете!

20.

Уморени сме след посещението у господин Уигън, а празничната атмосфера си е отишла и вечерята ни с леля Върджиния, Алис и Хенри преминава в дух на напрежение. Така че след десерта всички с облекчение се разотиваме по стаите си. Облякла съм си нощницата и се готвя да заспя, когато някой чука на вратата и ме стряска.

Отварям и виждам на прага Луиса и Соня по нощници и чехли.

1 ... 58 59 60 61 62 63 64 65 66 ... 103
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)