Пророчеството на сестрите

Едмънд се е облегнал на стената до вратата. Той методично изучава помещението, сякаш го запечатва в съзнанието си. Упорито издал брадичката си напред, той дава да се разбере, че няма никакво намерение да ни остави сами в чудноватата къща и, честно казано, присъствието му ме кара да се чувствам сигурна. Може да звучи егоистично, но аз много се радвам, че той е с нас.

— Ето ме и мен! — възкликва господин Уигън, като влиза с тенекиен поднос в ръце. Оглежда се, за да реши къде да го постави. — О, боже мой!

Соня скача да му помогне.

— Да махна ли книгите от тази маса? — сочи тя към купчината томове, под която трябва да има маса, макар че от мястото си не мога да видя нищо подобно.

— О, да. Разбира се! — отвръща господин Уигън.

Отивам да помогна на Соня и двете сваляме книгите на пода и ги струпваме в праха, който се вдига на кълбета и ни кара да кашляме. Когато свършваме, старая се да не обръщам внимание на мръсотията върху масата, а господин Уигън изобщо не я забелязва и стоварва подноса с чая, без да си прави труда да я почисти, преди да сервира.

— Хайде сега! Силвия ми каза, че владеете някакво тайнство.

Той налива чая в различните по размер и вид чаши и ни подава по една, като не пропуска и Едмънд, а той пристъпва удивен към масата и кима с благодарност.

— Тя ми разказа всичко за пророчеството, макар и аз да бях чувал за него от моята зла и безбожна майка.

Очите му весело блещукат като знак, че не мисли нищо подобно за майка си.

— Много се учудих, когато чух да го споменават чак тук.

— Какво…? О! — възкликвам, като отпивам от чая си и усещам аромата на портокал и може би на лакрица5.

— Много е вкусен!

Господин Уигън се навежда напред, а от удоволствие и без това сбръчканото му лице се набръчква още повече.

— Наистина ли мислите така? Не е много силен, нали?

— Никак дори! — клатя глава аз. — Чудесен е! — Сръбвам още една глътка и оставям чашата на масата. — Защо се учудвате да чуете за пророчеството… чак тук?

— Защото всъщност е старо келтско предание. Да, за Пазачите пише в Библията, но преданието за сестрите идва от келтите, мисля, че от Британия.

— Ясно — кимам с глава аз. — Всъщност не съм сигурна, че разбирам защо мадам Берие, хмм… Силвия ще си мисли, че вие можете да ни помогнете…

— Знам доста по въпроса. Виждате ли, аз съм нещо като експерт по миналото. Не съм специалист по обикновените неща. Не по онова, което е известно на мнозина. Не и по неща, които повечето хора считат, че си заслужава да се знаят. Но все пак — въздъхва той. — Знам доста за келтските легенди, библейските предания, митовете на друидите… — размахва във въздуха загорялата си от слънцето ръка той. — Както и да го наречете, това е едно и също.