Бранителката на портата

— Да?

— Братята тук на острова ли живеят? Заедно с вас?

— Разбира се. — Тя не се учудва на въпроса ми. — Обитават Светилището като всички нас.

— Под един и същи покрив?

Тя ме поглежда и се усмихва.

— Само във вашия свят е необичайно мъжете и жените да живеят заедно в обич и уважение. Само там е неестествено мъжете и жените да изразяват чувствата си един към друг, ако не са свързани в брачен съюз.

— Е да… и ние го правим, разбира се, но след сватбата.

Тя накланя глава и очите й стават сериозни.

— Защо сватбата трябва да е задължително условие, за да изразиш обичта и уважението си?

Въпросите й се натрупват в и без това претрупаното ми с мисли съзнание, докато накрая се принуждавам да ги отпъдя.

Уна свива по един широк коридор и поставя ръката си върху топката на вратата вдясно. Щом я отваря и ми маха с ръка да вляза преди нея, тутакси се чувствам като у дома си.

Това е библиотека и макар стените й, както и всички стени в Алтус, да са от камък, те са обточени с рафтове книги също като в татковата библиотека в Бърчуд. А ако атмосферата в помещението не е достатъчна, за да се отпусна, компанията със сигурност е — Луиса вдига поглед от масата в отсрещния ъгъл, на която седи. Когато ме вижда, цялата грейва. Втурва се към мен.

— Лия! Вече си мислех, че никога няма да се събудиш!

Тя ме притиска силно в обятията си, после се отдръпва, за да ме види по-добре, и недоволно свива устни.

— Какво? — питам я. — Добре съм. Просто имах нужда от сън, това е.

— Не изглеждаш добре! Много си бледа. Сигурна ли си, че можеш да ставаш и да се разхождаш?

— Напълно. Спах близо два дни, Луиса! Сега трябва повече да се разхождам на слънце и тенът ми бързо ще се нормализира.

Усмихвам й се, за да я успокоя, защото нямам желание да й призная, че все още се чувствам уморена. Че съм още твърде слаба, въпреки че съм се нахранила, изкъпала и облякла.

— Да, добре. Тук е много хубаво — останала е без дъх от въодушевление, пращи от здраве и бодрост и изглежда добре в леката си пурпурна роба. — Нямам търпение да те разведа наоколо! Рис ми показа удивителни неща!

Поглеждам я въпросително.

— Рис?

Луиса свива рамене и се старае да се държи естествено, но цялата пламва.

— Един от Братята, който ме разведе из острова. Много е внимателен.

Хиля се, почувствала се отново като предишната Лия.

— Убедена съм, че е внимателен!

— Уф пък и ти! — тя палаво ме шляпва по ръката и отново ме прегръща. — Божичко! Толкова ми липсваше, Лия!

Аз се смея.

— Ще ми се да ти отвърна, че и ти ми липсваше, ала тъй като последните два дни прекарах в дълбок сън, едва ли някой ми е липсвал!

— Дори Димитри? — лукаво ми се усмихва тя.

— Дори Димитри — с радост я изненадвам аз, макар и само за минута. — Докато спях, разбира се. Сега вече ужасно ми липсва!