Бранителката на портата
- Автор: Цинк Мишель
- Серия: Пророчеството на сестрите #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-765-6
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Бранителката на портата». Краткое содержание книги:
Тази романтична история, изпълнена с готически ужас ще се хареса и на млади и на стари. Американската писателка Мишел Зинк уверено води читателя по сложната и заплетена сюжетна линия на поетичния разказ за Лия и Алис, като създава интересни и пълнокръвни герои и ни кара да примираме от напрежение.
„Бранителката на Портата“ е вторият роман от трилогията за пророчеството, тегнещо над двете сестри близначки.
21.
— Не си ми дала всичко необходимо! Имам нужда… от толкова много неща!
Уна оставя подноса с хляб, няколко вида сирене и плодове върху нощното шкафче и се приближава към мен в другия край на леглото. Мекият й лилав плащ, същият като този, който нося в момента, се мята около стъпалата и тялото й. Отдолу забелязвам женствения й силует и видяното ме кара да призная, че не е станала никаква грешка.
Тя ме оглежда от глава до пети.
— Струва ми се, че нищо не ти липсва.
Усещам как смущението обагря страните ми.
— Но това не е достатъчно!
Тя се усмихва и накланя главата си на една страна.
— Имаш бельо и плащ. Какво още ти е нужно?
Изправям се и се олюлявам за миг — световъртежът ми още не е преминал съвсем.
— О, не знам… някакви панталони може би? Пола? Ами обувки и чорапи? Боса ли ще ходя?
— Лия… — сепвам се, като чувам името си. — О! Мога ли да те наричам Лия? Амалия е толкова старомодно!
Кимам с глава и тя продължава:
— Щом излезем от стаята, ще ти дам сандали, но докато си тук, в Светилището, нямаш нужда от нищо друго. Освен това — вдига вежди тя, — отнесох дрехите ти в пералнята, а те са толкова много! Не ти ли е тягостно да си овързана в тях непрекъснато?
Възмутена съм. Въобразявах си, че тук ще съм по-независима отколкото в „Уиклиф“, ала Уна не ще и да знае. Отминавам въпроса й, изправям гръб и се старая да не се муся.
— Много добре. Но бих искала да получа обратно моите си дрехи, в случай че имам нужда от тях.
Тя тръгва към вратата.
— Ще ги донеса, докато закусваш.
Викам след нея, преди да е затворила вратата след себе си:
— Ще разбереш, че когато яздя, аз нося панталони, а не пола!
В мига, в който тя затваря вратата, улавям многозначителната й усмивка и имам беглото усещане, че тъкмо в този момент пуританските ми възгледи искрено я забавляват.
— Луиса ще се радва да те види — казва Уна. — Както и водачът ти, Едмънд, макар че, доколкото знам, е доста зает.
Крачим по дълъг каменен коридор, открит отвсякъде освен откъм небето. Напомня ми за дворците, които видях по време на пътуването си в Италия с татко.
Прави ми впечатление, че Уна не споменава името на Соня и въпреки предположенията ми, че се опитва да прояви тактичност, тъкмо Соня е най-голямата ми грижа в момента.
— Какво става с другата ми приятелка, със Соня? — обръщам глава към Уна с надеждата да уловя такъв нюанс в изражението на лицето й, който да ми подскаже онова, което думите пропускат.
Тя въздиша и ме оглежда преценяващо. Питам се кое от двете ще избере — искреността или вежливостта.
— Не е добре, Лия, но ще оставя подробностите на брат Марков. По силата на ранга си той ще знае повече от мен.
„Брат Марков.“ Учудвам се на титлата, която му дава Уна, както и на неясната реплика, отнасяща се до сана на Димитри, ала Соня не ми излиза от ума.
— Мога ли да я видя?
Уна поклаща глава.
— Не днес.
Тонът й е толкова категоричен, че не си правя труда да настоявам.
Ще попитам Димитри.
Към нас по алеята се приближава господин с плътни устни, разтегнати в усмивка, и Уна вдига поглед. Той носи прилепнали панталони, а от раменете му се спуска удобна бяла туника.
— Добро утро, Уна.
— Добро утро, Фенрис — отвръща Уна с такъв тон, че ми става съвършено ясно: тя флиртува.
Когато сме на безопасно разстояние от отдалечаващия се господин, обръщам поглед към нея.
— Кой беше този?
— Един от Братята. Един от… по-известните. Нямам никакво намерение да се срещам с него, ала поради репутацията му прилагам неговите собствени хватки.
— Наистина ли? Поразена съм! — смея се аз. — А кои са Братята?
— Братята са точно това — нашите Братя.
— Фенрис ти е брат, така ли?
Тя се смее.
— Не е мой брат. Просто Брат. Означава, че е роден от една от Сестрите и още не е решил дали ще замине оттук и ще заживее във вашия свят, или ще остане да служи на каузата на Сестринската общност.