Изкуплението на Атлантида

Зад него Тиарнан издаде странен звук и когато се обърна, Бренан видя, че й тя се бори със сълзите. Тогава се изправи и пое ръцете й в своите.

- Защо плачеш, ми амара?

- Не плача - отрече тя и замига бързо. - Нещо ми влезе в окото.

Тя бръкна в джобовете си.

- Честито - обърна се към Грейс. - Това е чудесно и напълно разбирам защо не искаш да се излагаш на опасност. Но опасно или не, аз трябва да се върна, не разбирате ли?

Грейс въздъхна.

- Напълно те разбирам. На твое място бих постъпила по същия начин. Въпреки че не съм запозната с причините ти да го правиш, съм убедена, че са важни за теб.

Тиарнан кимна.

- По-важно отколкото съм способна да обясня, най-вече сега. Късно е и съм изтощена. Ти определено трябва да си починеш, заради бебето. Така че вероятно може да ме упътиш към някоя стая за гости?

Тя съвсем явно насочи въпроса си към Алексий и свирепа ярост премина през Бренан.

- Ще те заведа до стаята си и ще спиш в моето легло - изрева той. - Не моли никой друг за помощ!

Преди Тиарнан да успее да отвърне и вероятно да го одере жив, съдейки по опасните искри, които засияха в тъмните й очи, той я хвана за ръцете и тръгна към портите на палата, влачейки я след себе си.

- Бренан - извика Алексий. - Имай предвид, че тя ще те накара да си платиш за сегашното си държание. Казвам го от собствен опит.

Воинът чу смеха на Грейс или така си мислеше, но тихите ругатни, излизащи от устните на Тиарнан, заглушиха всичко останало.

- Изненадан съм, че тези думи дори присъстват в речника ти -прошепна Бренан, докато отваряше вратата и я дърпаше зад себе си без дори да се спре.

- Ако не забавиш крачката и не спреш да ме влачиш, ще разбереш още колко много неща знам: като например как да забия коляното си в...

Накара я да млъкне по най-простия за него начин: спря се и я вдигна на ръце, след което, воден от необузданата решителност, разкъсваща тялото му, продължи напред към покоите си.

Тя не се бореше с него, но погледът, с който го пронизваше, можеше да разтопи морско стъкло.

- Ако смяташ, че ще ти се размине, тогава изобщо не ме познаваш.

Бренан спря пред вратата на стаята си, отвори я, докато все още я носеше, влезе вътре и я затвори с крак. След като с няколко къси крачки прекоси стаята, воинът я хвърли на леглото и преди тя да успее да помръдне, се хвърли върху нея и я покри с тялото си.

- Не те познавам? - оголи зъбите си в нещо, което изобщо не приличаше на усмивка. - Все още мога да усетя сладкото ти като мед тяло по езика си, ми амара.

Разтвори краката й с коляно и се намести между сладките и пищни извивки на тялото й, като междувременно стискаше челюст, за да не позволи да изстене заради първичното си желание да свали дрехите й и да я люби.

Тя се задъха от усещането за твърдия му и голям член, когато той го притисна между бедрата й, при което погледът й подивя и се разфокусира.

- Усещаш ли? Това показва колко те познавам, желая и копнея за теб.

Взе устните й в своите в целувка, която бе изключително дива, а червената пелена пред очите му се разсея едва когато тя му отвърна и отговори на целувката му