Изкуплението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #5
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-41-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Литън удари с ръка по най-близкия компютър и отскочи назад, когато от повредения монитор започнаха да излизат искри.
- Ти не командваш колкото и да вярваш в обратното. Когато утре дойдат и другите, ще ме послушат.
- Със сигурност ще го направят - отвърна Девън и оголи зъби. -Обаче не съм убеден, че това, което ще чуят, ще им се хареса.
Това му стигаше. Налагаше се да си тръгне, преди да е добавил безжизненото тяло на Литън към бъркотията, която трябваше да се изчисти. Затова се завъртя и тръгна към вратата.
- Искам това място безупречно чисто и готово за демонстрацията - викна към Литън, като дори не си направи труда да погледне към него. - В противен случай, следващият път твоят мозък ще се превърне в новия ни тестов субект.
* * *
Литън се бе сгушил в ъгъла на кабинета си, след като провери три пъти дали вратата му е затворена и сетне заключи. Държеше телефона в ръцете си и го притискаше плътно към ухото си, недай си боже някой звук да избяга.
- Знам. Но той ме заплаши и аз...
Вампирът от другата страна на слушалката промърмори ужасни заплахи по адрес на Девън и на устните на Литън се появи малка, скрита усмивка. Отлично.
- Утре ще трябва да дойдете тук и да проведете срещата. Мисля.
Взрив от ужасяващ, неблагозвучен звук се плъзна през слушалката
и пропълзя по гръбнака на Литън.
- Съжалявам - избоботи той. - Извинете ме, не, разбира се, че нямаше да давам заповеди. Ще се видим утре вечер. Благодаря. Довиждане.
Затвори телефона с трясък и се изтри в панталоните си.
- Ще видят те, нали? - запита празната стая. - Всички ще видят. Започна да се смее и продължаваше, виждайки унищожената стая, мъртвия си колега и шокирания Орсън, с изцъклени очи, заел най-важната позиция в твърде ярката му памет.
- Ще видим кой ще дава заповедите, кръвопийци - отново каза на глас, макар да знаеше колко налудничаво звучеше.
И тогава продължи да се смее ли смее, смя се толкова дълго, че накрая звуците, излизащи от устата, не звучаха като смях.
В никакъв случай.
Глава 16
Атлантида
Бренан винаги е вярвал, че дробовете му се изпълват повече, когато вдишваше богатия въздух в Атлнатида, отколкото, когато се намираше на повърхността. Но въпреки това, сега с Тиарнан в прегръдките си, разбра какво е да съществуваш в името на всеки един отделен дъх. Изцяло в настоящето, живеейки за мига. Моментът на пълно съвършенство, в който се намираше у дома в Атлантида като надеждата за безгранично щастие бе въплътена в жената, която така здраво държеше.
Радостта заплашваше да прекърши краката му, ала страхът, че ще я изгуби, вледеняваше сърцето му. Как можеше една емоция да носи със себе така мощни и в същото време поравно противоречиви сили?
- Трябва да се върнем - каза Тиарнан, докато се отдръпваше от него. - Близо сме. Трябва да се върнем и да разберем какво са намислили. Не мога да изгубя случая. Не и сега след като съм работила толкова усилено и дълго по него.
- Никакъв шанс - отвърна Бренан сурово. - Забранявам.
Двамата с нея стояха в дворцовите градини с Алексий и Грейс- сладкият аромат ги обграждаше като едно зловещо противоречие на опасността, от която едва се бяха измъкнали.
Тиарнан постави ръце на ханша си и се взря в него.
- Пак ли ще го обсъждаме? Нямаш право да ми забраняваш или даваш позволението си за каквото и да било. Ако не искаш да се върнеш, твой проблем, но аз определено ще се върна на онази конференция веднага след като използвате магия, за да мога да отида там.
Грейс седна на пищно украсената пейка от ковано желязо и въздъхна, сякаш е адски изморена или изпитва болка.
- Опасно е, Тиарнан. Няма съмнение, че се досещат, че има нещо гнило, след като трима от охранителите им са изчезнали. Да не забравяме, че тези охранители също така бяха и вампири. За щастие, мъртвите кръвопийци се разтапят, така че няма тела, които да се използват като улики.
Бренан бе изненадан да чуе, че Грейс се съгласява с него. Тя бе истински боец. И отново държеше ръка пред корема си.
- Болна ли си? Или ранена?
Грейс вдигна глава, изненадана от думите му, но после проследи погледа му. Странно изражение премина през лицето й, а когато Бренан се обърна, видя същото това изражение отразено върху лицето на Алексий.
- В кой месец си? - попита Тиарнан, смеейки се.
Грейс прехапа устна и сви рамене.
- Рано или късно щеше да се разбере - отвърна и се усмихна към Алексий, който вече стоеше зад нея и масажираше раменете й.