Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Смятах, че ще провеждаш разпити.
— Кога ще се върне Кайра?
— Не й съставям графика.
— Ще пообиколя къщата и двора. Няма следи от човека мечка, нали?
— Кайра ще ти каже, че чува разни неща, но тя си е такава…
— Ами ти? Чуваш ли разни неща?
Фиона се извърна и Уолт си помисли, че може би я смути. И се зачуди как е успял да го стори. Гейл бе напуснала живота му отдавна и сега момичетата обсебваха цялото му внимание, така че бе забравил колко невероятно различно е да си имаш работа с жена.
— Може да ми отнеме известно време да му хвана цаката — каза той. — Твърде дълго съм живял под похлупак. Сигурно ще ми е нужно време да си припомня, че не всички жени са единайсетгодишни.
Получи усмивката, на която се бе надявал по-рано.
— Някои от нас са на седемнайсет — усмихна се тя.
— Разбрано.
— Поогледай наоколо. Аз ще почистя и ще си вземем някаква вечеря. Тоест, ако искаш?
— Идеята беше моя.
— Не бързай. Дай ми петнайсет минути.
Жена, която може да почисти за петнайсет минути? Беше попаднал на златна жила.
— Връщам се след малко — каза той.
До залез-слънце имаше още два часа, но вече бе почнало да се здрачава. Светлината бе отслабнала, планината хвърляше дълги сенки през тясната долина и оцветяваше въздуха в прашно сиво. Уолт обиколи имението, възхищавайки се на градинските лехи, буйно обрасли с ярки лилии, и педантично оформената зеленина, като за кратко завидя на демонстрираната заможност. Долината беше място за развлечение на богати наследници и понякога тези незаслужени, получени наготово пари го влудяваха. Зоркото му око забеляза следи от човешка дейност нагоре по хълма, към източния хребет, където откри купчина от изсъхнали клонки и листа. Обиколи високо над къщата и бунгалото, а после се спусна по тревистия склон над малко езерце с форма на сълза. Мина откъм гърба на къщата и стигна до прилежащия гараж, надзърна през прозореца и видя, че в първото от трите отделения липсва кола.
Когато се върна при Фиона, реши да спомене за това.
— Кайра използва ли този автомобил?
Фиона го погледна изненадано и пресече алеята. Набра кода и първата от гаражните врати се отвори, откривайки празно място. Тя сложи ръце на кръста си, но не каза нищо.
— Не, забранено ни е да ползваме колите, освен в спешни случаи. Макар че би трябвало тя да я е взела, защото съм сигурна, че не е открадната или нещо такова. Мога да й се обадя да я питам, но по-рано й звънях и тя не вдигаше телефона.
— Не е толкова важно — каза Уолт, като влезе в гаража и се възхити от двете луксозни коли в другите отделения. Зърна лист хартия, залепен в дъното на шкаф за инструменти. — „Лоджак“ — каза той.
— Какво?
— Изглежда, Енгълтън са абонирани за услугите на „Лоджак“. GPS кутии, чрез които колата може да бъде проследена, ако я откраднат.
— Това изглежда напълно в стила на Майкъл. Да им се обадя ли да ги питам?
— Може, ако искаш. Не ми се ще да забърквам Кайра в неприятности. Тя и без това си има достатъчно. И което влошава още повече нещата, ако е заминала, вероятно е загубила работата си.
Фиона стоеше неподвижно, докато Уолт обикаляше гаража.
— Мислиш, че трябва първо да се обадя на компанията? — попита тя.
— Смятам, че ако се обадиш, Енгълтън със сигурност ще разберат, защото може да има такса за проследяването на кола. Обзалагам се, че автомобилът на Кайра е в сервиза, затова е взела тази и не е посмяла да ти каже.
— Вероятно.
— Знаеш ли, ще трябва първо да намерим нея.
— Добра идея.
Той й отвори вратата на джипа си, за да влезе. Тя се поколеба малко, като че ли не знаеше какво да прави.
— Внимавай… — каза му.
— Защо?
— Ще взема да свикна.
— Това не е толкова лошо.
— Глезиш ме, ще ме развалиш.
— Когато оставиш храна на рафта без надзор, тя се разваля. Когато обръщаш внимание на някого, той става по-добър.
— Никога не бих решила, че си сладкодумен.
— Подозирам, че ни предстои да узнаем още немалко неща един за друг. Не трябва ли това да е забавната част?
Фиона не отговори. Дръпна вратата и той й помогна да я затвори. Едва когато я погледна през стъклото, докато заобикаляше джипа от предната страна, му хрумна, че тези думи някак я бяха засегнали. И осъзна, че има много да учи.