Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
— Явно в „Ринкинкин“ се чувствате като у дома си.
— Да — отвърна Изабел и с тих смях добави: — Не, много по-добре.
„Много е красива“, установи Мадлен. Повечето високи и слаби блондинки изглеждат привлекателни само на пръв поглед, но тази тук минаваше през цедката и на втори, и на трети изпит. Правилно оформеното младо лице, малкият нос, сините очи, високото чело се съчетаваха идеално, телосложението й беше пропорционално и доколкото можеше да се види, перфектно.
И въпреки това у нея имаше нещо успокояващо нормално, нещо, което Мадлен не можеше да си обясни. Може би се дължеше на луничките, може би — на момичешки дръпнатата назад коса или на леко скосените й резци, което се забелязваше едва при вглеждане от по-близо. А може би и защото й липсваше онова, което Мадлен наричаше „тайната на една жена“. Много жени, дори и не толкова хубави, дори направо грозните, притежаваха тази тайна, тази смесица от безбройни капризи, неизказани чувства, приближаване и отблъскване, които по някаква причина правят жената интересна за мъжа. Изабел, напротив, приличаше на отворена книга и най-точната дума за нейния характер беше „мила“.
Тези размишления значително успокоиха Мадлен. Един мил човек много бързо се превръща в скучен човек. Може пък интересът на Корин към нея е бил само мимолетен.
— Знаете ли, Корин ми разказа за вас — подхвана Мадлен, като погледна съперницата си право в очите. Тя беше по-ниска от Изабел, но с годините се бе научила да се държи арогантно и надменно и с по-високи събеседници. — За вашата малка афера.
Изабел изглеждаше ужасена, нападението я бе заварило неподготвена. Това показа на Мадлен, че чувствата й могат да се прочетат като от книга. Тя се усмихна презрително:
— Радвам се за вас. В последно време често си говорим, че е крайно време той да разчупи отшелническия си живот.
Изабел продължаваше да мълчи, но лицето й ясно показваше, че книгата е затворена. Мадлен наблюдаваше не без интерес играта на мимиките по лицето й. „Малко късничко, но все пак, мислеше си тя. Сега дори изглежда малко арогантна.“
— Знаете ли, той наистина много обичаше Катрин. Това беше брак като в рая. — Мадлен изтръгна от себе си болезнена усмивка, все едно и тя обичаше Катрин като сестра. — Корин винаги е знаел, че двамата са родени един за друг. И това беше ясно за всички, които са ги виждали заедно. Когато тя почина, част от него си отиде с нея. — „Много добре, това беше страшно драматично.“
Сега погледът на Изабел остана съвсем спокоен, но ноздрите й потрепваха.
„Като на изплашено зайче, помисли си Мадлен с омраза. Но трябва още да се упражнява.“
— Той сигурно ви е разказвал това? — добави тя лукаво.
Изабел направи движение с глава, което не беше нито кимане, нито поклащане. Явно беше смутена.
— Често сме си говорили с него, че никога повече няма да се влюби — продължи Мадлен. Доставяше й някакво небивало задоволство. — Никога повече няма да изпита такива чувства към някоя жена. Казва, че дори и мъртва, няма да спре да обича Катрин и това му действа успокояващо. — Тя въздъхна. — О, знаете ли, Изабел — нали мога да ви наричам Изабел? Винаги малко съм му завиждала. Сигурно е прекрасно да изживееш такава изпепеляваща любов. Това са чувства, за които ние, простосмъртните, можем само да мечтаем. Вечни чувства.
Изабел продължаваше да мълчи. Мадлен вече не можеше да прочете мислите й по лицето, но се досещаше какви са.
— Но аз съм, как да кажа, много щастлива, че Корин най-накрая е решил да се освободи поне физически от това обвързване. — Мадлен се опита да омекоти гласа си. — Три години без секс никак не е здравословно.
Очите на съперницата й съвсем леко се присвиха и Мадлен вътрешно възтържествува. Всяка нейна дума беше на място.
— От друга страна, вие сигурно сте най-облагодетелствана от тези отприщили се чувства. Представям си колко е божествено с него в леглото! — Мадлен се изкикоти неприлично. — Божичко, искрено ви завиждам. Ако с Корин не бяхме толкова добри приятели… Но и двамата знаем: доброто приятелство и креватните истории просто са несъвместими.
— Здравей, Мадлен. — Пиер Тюлон, с когото тя ходеше на училище, мина покрай тях.
Тя му се усмихна сияещо, опиянена от усещането си за превъзходство. Макар че обикновено се потискаше от вида му, защото той изглеждаше ужасно остарял. Беше оплешивял! Вземаше най-малката си дъщеря от училище. Двамата му синове вече учеха в лицей. Божичко, а беше неин връстник!