Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
– Предали ли са някакво съобщение за мен?
– Казали са да се пазиш и да внимаваш на кого се доверяваш.
– Това сигурно е била Джона – усмихна се тъжно Сония. – Колко е хубаво, че са си намерили жилище и че знаят, че не съм избягала от тях.
– Херин го беше страх, че Джона ще му съдере кожата задето те е поканил да се присъединиш към нас по време на Прочистването. Двамата ще минават през страноприемницата за новини за теб. Искаш ли да им предадеш нещо?
– Само че съм добре и в безопасност. – Тя погледна към Фарин.
– Ще можеш ли да ги доведеш да ме видят?
Крадецът се намръщи.
– Да, но само когато съм сигурен, че си в безопасност. Възможно е – макар че се съмнявам – магьосниците да знаят кои са те и да се опитват да те намерят чрез тях.
Сония рязко си пое дъх.
– А ако наистина знаят кои са те и заплашат да ги наранят, ако не се предам?
Крадецът се усмихна.
– Не мисля, че биха го направили. Поне не открито. А ако все пак се опитат да го направят тайно... – Той кимна на Сери. – Ще намерим начин да се справим, Сония. Не се измъчвай за такива неща.
Сери леко се усмихна. Изненадана от този намек за сътрудничество, Сония се вгледа внимателно в приятеля си. Раменете му бяха напрегнати и всеки път, когато погледнеше към Фарин, между веждите му се появяваше бръчка. Сония не беше и очаквала Сери да се отпусне в присъствието на крадеца, но той й изглеждаше твърде неспокоен.
Тя се обърна към Фарин:
– Може ли да поговоря малко със Сери? Насаме?
– Разбира се. – Крадецът се изправи и тръгна към вратата, после погледна назад. – Сери, имам нещо за теб, когато свършиш. Нищо спешно. Не бързай. До утре, Сония.
– До утре – отговори тя, кимайки.
Когато вратата зад крадеца се затвори, Сония се обърна към Сери.
– В безопасност ли съм тук? – попита тя тихо.
– Засега да – отвърна той.
– А после?
Той сви рамене.
– Зависи от магията ти.
Тя почувства тревога.
– А ако никога не успея?
Сери се наведе напред и хвана дланта й.
– Ще успееш. Просто трябва да се упражняваш. Ако беше толкова лесно, Гилдията нямаше да те преследва, нали? От това, което съм чувал, на учениците им трябват пет години, преди да станат достойни за званието „лорд” еди-кой си.
– Фарин знае ли това?
Сери кимна.
– Той не те кара да бързаш.
– Тогава съм в безопасност.
Той кимна.
– Да.
Сония въздъхна.
– А какво става с теб?
– Опитвам се да съм полезен.
Тя го погледна право в очите.
– Превръщаш се в роб на Фарин?
Сери извърна поглед.
– Не е необходимо да оставаш тук – каза тя. – Аз съм в безопасност. Самият ти го каза. Върви си. Махай се, преди да те оплетат в своите паяжини.
Той поклати глава, изправи се и пусна дланта й.
– Не, Сония. Трябва да имаш някой близък край себе си. Някого, на когото се доверяваш. Не мога да те оставя сама с тях.
– Но ти не можеш да станеш роб на Фарин само за да имам приятел, с когото да си говоря. Върни се при Херин и Дония. Сигурна съм, че Фарин ще ти позволи да ме посещаваш от време на време.
Той пристъпи към вратата, после се обърна:
– Харесва ми да правя това, Сония. – Очите му искряха. – Откакто се помня, всички наоколо разправят, че работя за Крадците. Сега имам шанс наистина да бъде така.
Сония го гледаше. Наистина ли той искаше това? Как можеше някой толкова свестен като Сери да иска да стане... какъв? Безмилостен наемен убиец? Тя извърна поглед. Такова беше мнението на Джона за Крадците. Сери винаги беше казвал, че Крадците се занимават с подпомагане и защита не по-малко, отколкото с контрабанда и кражби.
Сония не можеше – не биваше – да му пречи да върши това, което винаги е искал да върши. Ако се окажеше, че работата се разминава с очакванията му, той беше достатъчно умен, че да се измъкне. Тя преглътна тежко, гърлото й изведнъж се беше свило.
– Ако това е, което искаш... – каза тя. – Само внимавай.
Той сви рамене.
– Винаги внимавам.
Тя се усмихна.
– Чудесно ще е да наминаваш от време на време.
Сери се ухили.
– Нищо не може да ми попречи да го правя.
Бардакът се намираше в най-мрачната и отблъскваща част на копторите. Както обикновено, на първия етаж имаше пивница, а вторият беше отреден за хубавките девойки. Всички останали сделки се извършваха в конюшнята зад сградата.