Ключът на Лъжеца

Тръгнахме с бърза крачка и със знанието, че хардасите са по-добре запасени, по-добре екипирани… а бе, вероятно по-добре във всички отношения, предвид че вторият ни най-добър воин беше жена с нож.

Слънцето се подаде, за да ни се присмее, а Кара ни водеше, криволичейки по склонове, гъсто обрасли с пирен и зловещо бодлив прещип.

— Приближаваме се към Колелото, нали? — попитах след час, вече с подбити крака.

— Да. Ще минем по периферията на неговото… влияние.

— Ти също ли го усещаш? — Снори изостана, за да закрачи до мен. Пристъпваше толкова волно, сякаш раната вече не го болеше.

Кимнах. Макар че оставаха четири часа до залез-слънце, долавях как Аслауг дебне нетърпеливо. Всяко сенчесто петно гъмжеше от възможности, въпреки ярката светлина. Гласът ѝ се спотайваше под всички други звуци, настоятелен, но неясен, надигаше се с вятъра, дращеше зад въпроса на Снори.

— Сякаш светът тук е… по-тънък. — Даже с цяла ръка разстояние между Снори и мен онази стара енергия пропукваше по рамото ми откъм неговата страна, жужеше в зъбите ми — чувствах се крехък, сякаш ако падна, ще се пръсна на парчета. Със старото чувство дойдоха и нови подозрения, всички предупреждения на Аслауг се прокраднаха в ума ми. Хватката на Баракел над северняка щеше да се усилва с всяка крачка към Колелото. Докога можех да вярвам на Снори? Колко време щеше да мине, преди той да се превърне в отмъстителя, искан от Баракел, който да поразява всеки опетнен от мрака?…

— Изглеждаш ми… по-добре — казах на Снори.

— И се чувствам по-добре. — Той се потупа отстрани.

— Тук всичката магия е силна — извика Кара пред нас, без да се обръща. — По-бързо откликва на волята. Снори е по-способен да устои на зова на Келем, светлината в него се бори с отровата. — Тя ускори крачка и хвърли поглед към мен. — Но мястото е лошо за използване на магия. Все едно да запалиш огън в плевня.

Зачудих се дали Снори не ѝ е споменал за Хароухайм.

— Между другото, какво е това „колело“? Някаква машина ли? — Представях си гигантско колело, което се върти, зъбчато като в механизмите на воденица.

— Никой жив човек не го е виждал, дори маговете на развалата, които живеят толкова близо до него, колкото могат да понесат. Според сагите то е трупът на един бог, Хафестур, не от Асгард, а чужденец, скиталец. Ковач, който ковал оръжия за Тор и Один. Казват, че той лежи и гние там и магията на сътворението изтича от него, докато плътта му се разлага. — Кара вдигна поглед към мен, сякаш за да прецени реакцията ми.

Запазих лицето си безизразно. Бях открил, че езичниците са докачливо племе, ако се смееш на историите им.