Лицето на смъртта
- Автор: Макфейден Коди
- Серия: Смоуки Барет #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Сиела Норма АД
- ISBN: 978-954-28-2507-4
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лицето на смъртта». Краткое содержание книги:
— Пътувам към офиса, там ще го разпечатам.
— Обади ми се, когато си готова.
Обаждам се на Джеймс по мобилния.
— Какво искаш? — пита той, когато вдига.
Подобно посрещане вече не ме изненадва. Това е Джеймс, четвъртият и последен член на екипа ми. Той не може да мели брашно с никого. Винаги е дразнещ, противен и изнервящ. Наричаме го Деймиън зад гърба му, на онзи герой от „Поличбата“, сина на Сатаната.
Джеймс е в екипа ми, защото е брилянтен. Интелектът му е ослепителен. Завършва гимназията на 15, резултатите му на CAT са перфектни, изкарва докторска степен по криминология на двадесет и започва работа във ФБР на двадесет и една — цел, която преследва от дванадесетгодишна възраст.
Джеймс е имал по-голяма сестра, Роза. Тя умира, когато е бил на дванадесет, от ръцете на сериен убиец, който си служел с горелка и усмивка. Джеймс помогнал на майка си да погребат сестра му и на гроба й взел решение как да прекара остатъка от живота си.
Не знам дали има други интереси освен работата. Не знам нищо за личния му живот и въобще дали има такъв. Никога не съм виждала майка му. Не съм чувала да ходи на кино. Радиото в колата му винаги е изключено, когато съм се возила при него. Предпочита тишината пред музиката.
Въобще не му пука за чувствата на другите. Може да бъде изключително враждебен и груб, почитател е на схващането: „Не искам да знам как се чувстваш и наистина — наистина — не ми пука“.
Въпреки всичко това Джеймс е брилянтен. Изключително брилянтен. Притежава още едно качество, което двамата споделяме и което ни свързва, макар и неохотно. Той може да надникне в съзнанието на един убиец, без да се изплаши от това. Може да гледа злото право в лицето, след което да извади лупа, за да го види по-добре.
В тези момент Джеймс е безценен спътник и двамата сме като лодка и вода, дъжд и река.
— Имаме нов случай — казвам аз.
Запознавам го с всичко.
— Какво общо има това с неделята ми? — пита той.
— Кали ще ти изпрати дневника днес.
— И?
— И — отвръщам раздразнена — искам да го прочетеш. Аз ще сторя същото. Като приключим, ще го обсъдим.
Следва дълга пауза и още по-дълга въздишка, която е доста изкуствена.
— Добре.
Джеймс затваря без предупреждение. Гледам телефона известно време, след което поклащам глава. Чудя се защо ли се изненадвам.
16
— КАК СИ, СКЪПА? — питам Бони.
На паркинга осъзнах, че всички работят по задачите си и всичко необходимо е свършено. Благодарение на това отново мога да бъда майка за малко. Всеки, който работи в силите на реда, трябва да се научи да намира време. Случаите, по които работим, са важни. Буквално са на живот и смърт. Но въпреки това трябва да се прибираме от време на време у дома за вечеря.
Намираме се в дневната на Алън и Елейна. Алън изпълнява някои задачи. Запознах го в основи с новините, но за момента няма какво да прави по случая. Елейна е в кухнята и ни приготвя нещо за пиене. Двете с Бони сме на дивана и се зяпаме без някаква причина.
Тя се усмихва и кима. Добре, казва ми.
— Радвам се да го чуя.
Сочи ме.
— Как съм аз ли?
Кима.
— Добре съм.
Бони ми се намръщва. Не ме лъжи.
Ухилвам се.
— Позволено ми е да имам някои тайни, скъпа. Родителите не могат да казват всичко на децата си.
Тя свива рамене. Прост жест със специално значение: Е, ние сме различни.
Бони е на десет години, но това не личи. Имам чувството, че живея с тийнейджърка, а не с дете. Смятах, че причината за това е онова, което е преживяла, трудностите, през които е трябвало да премине. Вече знам, че не е така.
Бони е надарена. Дарбата й не се крие в това, че е дете гений, а в способността й да се концентрира, да наблюдава и да разбира. Когато се заеме с нещо, тя се занимава с него, докато не стигне до заключение, като междувременно изследва всичко задълбочено.
Преди няколко месеца се тревожех за обучението й. Тя ме увери, че няма нужда да се тревожа. Че ще се върне на училище и ще навакса. Хвана ме за ръката и ме поведе към библиотеката. Двамата с Мат бяхме направили едната стая в такава. Вярвахме в четенето и в силата на книгите. Имахме намерение да предадем тази любов и този урок на Алекса. Платихме на дърводелец да направи рафтове на цялата стена и никога не изхвърлихме книга, която бяхме прочели.
Двамата с Мат прекарвахме около час всеки месец, за да решим коя книга да си купим. Шекспир, Марк Твен, Ницше, Платон. Ако сметнехме, че някой том е ценен за библиотеката ни, веднага го купувахме и го добавяхме към нея.