Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
В думите му имаше логика, а Джордж беше прекалено уморен, за да спори за случай, в който не изпитваше особено пристрастие нито към едната, нито към другата страна.
— Добре, Томи. Обади им се и кажи, че съм наредил да направят така. Някой трябва да уведоми Карвър на всяка цена. Няма да му хареса, но това си е негов проблем. Чакам те във фургона. Ако не изпия един чай, ще рухна, преди да измъкна каквото и да било от скуайъра.
Джордж дори не изчака отговора на Клъф, а закрачи напряко през моравата към полицейския фургон. Никакъв пристъп на интуиция не го накара да се върне и да възпре сержант Клъф. В крайна сметка сержантът бе убеден в правотата си. Дори инстинктите на мама Ломас не се бяха възпротивили срещу освобождаването на Питър Краудър.
Всички щяха да споделят заедно тежестта на тази мисъл.
10.
Петък, 13 декември 1963 г., 17 часът и 52 минути
Рут Хокин бършеше ръце в престилката си, когато отвори кухненската врата на имението Скардейл. В очите й просветна мимолетна искрица надежда, но нищо в лицата на полицаите не можа да разгори искрата в пламък. Надеждата угасна и отстъпи място на страха. Съдейки по тъмните кръгове под очите й и мъртвешки бледата кожа на изпитото й лице, тревогата не я бе напускала нито за миг през последните два дни. Виждайки мъката й, Джордж каза бързо:
— Нямаме никакви новини, госпожо Хокин. Съжалявам. Може ли да влезем?
Рут кимна и отстъпи безмълвно встрани, като продължаваше да потрива ръце в престилката на цветчета. Раменете й бяха отпуснати, движенията — забавени и неуверени. Джордж и Клъф минаха покрай нея и застанаха смутено насред кухнята. Носеше се миризма на пай от бъбречета, от която устите им се напълниха със слюнка. Джордж си помисли за миг какво ли ще му е приготвила Ан, ако изобщо някога стигнеше до вкъщи. Сигурно беше обаче, че каквото и да е то, ще е изсъхнало и неапетитно, докато настане мигът да се прибере.
— Мъжът ви у дома ли си е? — попита той. — Всъщност искахме да разговаряме с него.
— Беше с вашите хора, със спасителните групи — каза тя припряно. — Прибра се уморен и отиде да се изкъпе. Ако мога аз да ви помогна с нещо?
Джордж поклати глава.
— Не се безпокойте. Трябва само малко да поговорим.
Рут хвърли поглед към стария емайлиран часовник до печката.
— Ще слезе за чая си след десет минути. — Тя задъвка дясното ъгълче на устата си в несъзнателен израз на уплаха. — Може би ще е по-добре да се върнете по-късно, след като се е нахранил. Може би към шест и половина? Ще го предупредя да ви очаква.
Усмивката й беше притеснена.
— Ако не възразявате да позабавите малко чая, госпожо Хокин, държа да разговарям със съпруга ви веднага, щом слезе — настоя меко Джордж. — Налага се да не губим време.
Кожата около очите и устата й се опъна.
— Мислите, че не разбирам ли? Но той има нужда да хапне, след като е бил цял ден из долината.
— Разбирам ви напълно и ще свършим колкото е възможно по-бързо.
— Ще свършите колкото е възможно по-бързо с какво, инспекторе?
Джордж се извърна. Не беше чул как Хокин отваря вратата зад него. Земевладелецът носеше поизтъркан халат от камилска вълна над раираната си пижама. Кожата му светеше, розова след банята, косата му беше още по-гладко сресана отпреди. Едната си ръка беше пъхнал в джоба, а в другата държеше цигара, в поза, която би изглеждала изискана в някой от театрите в лондонския Уест Енд, но в селската кухня в Дербишър беше направо смешна.
— Ще трябва да ни отделите няколко минути от времето си, господин Хокин.
— Смятам да се храня, инспекторе — каза капризно Хокин. — Предполагам, че жена ми вече ви е уведомила. Бихте ли могли да дойдете по-късно?
Странно, каза си Джордж, Хокин дори не бе попитал дали полицаите не носят новини. Не спомена изобщо Алисън, по нищо не личеше, че се интересува от нещо друго, освен да си напълни стомаха.
— Съжалявам, но няма да е възможно, сър. Както вече казах, в случаи от този род най-важното е да не се губи никакво време. Така че, ако госпожа Хокин няма нищо против да притопли вечерята ви, държа да поприказваме сега.
Въздишката на Хокин беше пресилено висока.
— Рут, нали чу какво каза инспекторът. — Той пристъпи към масата, извади ръка от джоба си и посегна към облегалката на стола.