Оковите на скръбта

— Не ми звучи познат, милорд. Главатарят на шайката е Дони.

— Един едър тип? — попита Уакс. — С врат, дебел като дънер?

— Не, милорд. Дони е дребен, но много жесток и опасен. Най-злобният киг, който някога съм виждал, Покварата да го тръшне макар.

„Киг“. Това бе жаргонна дума за човек с колоска кръв. Уакс не беше видял сред разбойниците никой с такъв цвят на кожата.

— Благодаря ви, капитане — каза той.

Матю явно усети, че го отпращат, но се поколеба.

— Ще можем ли да разчитаме на помощта ви, милорд? За преследването на Дони и бандата му?

— Ще… ще ви кажа по-късно.

Капитанът отдаде чест — напълно неподходящ жест, тъй като Уакс не принадлежеше към неговата област на юрисдикция, — и се оттегли. Уакс продължи да търси, като отвори багажното отделение под първия вагон. Металните линии, които водеха към вътрешността му, сочеха само към няколко куфара.

— Уаксилий — обади се Мараси, — няма как да им помогнеш в преследването. Вече си имаме задача.

— Може би двете имат нещо общо.

— А може би — не — каза тя. — Нали го чу. Хората в тази банда са им познати от доста време насам.

— И съвсем случайно са решили да оберат влака, на който бяхме ние.

— И в същото време изглеждаха напълно неподготвени за присъствието на стрелец-аломант в последния вагон. Вместо да хвърлят пръчка динамит вътре и да надупчат купетата с куршуми, изпратиха двама-трима души да ни оберат, защото са предполагали, че сме лесна плячка.

Уакс обмисли чутото, после погледна в следващото багажно отделение, готов за най-лошото. Никакви тела. Той издиша.

— Не мога да мисля за това сега — каза.

Тя кимна с разбиране. Двамата провериха останалите отделения и понеже Уакс не видя никакви подозрителни линии, продължиха напред. Докато прекосяваха разстоянието между този и следващия вагон, Уакс зърна Стерис да го наблюдава. Седеше сама на една пейка с одеяло, увито около рамената, и държеше чаша с нещо, от което се виеше пара. Изглеждаше съвсем спокойна.

Уакс продължи напред. Загубата на приятели беше неделима част от живота на един пазител на реда; беше му се случвало повече пъти, отколкото имаше желание да преброи. Но след онова, което беше станало в града преди шест месеца… Е, не беше сигурен какво би му причинило това да изгуби и Уейн. Стегна се, влезе в следващия вагон и отвори първото багажно отделение. После замръзна на място.

Слаби линии водеха към някакво друго място в този вагон. И се движеха.

Уакс се втурна към тях. Мараси го последва, внезапно застанала нащрек, вдигнала високо лампата. Линиите се точеха от пода на едно от купетата. Само че тук нямаше нито багаж на полиците над седалките, нито боклук по пода. Беше частно купе, за което никой не беше купил билет.