Смъртта като изкуство
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #30
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1391-6
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смъртта като изкуство». Краткое содержание книги:
Просто вие не знаете какво нещо е театърът. По света има сложни машини, но театърът е най-сложната… М. Булгаков, „Театрален роман“
— Актьорът излиза и играе в спектакъл в ден, удобен за театъра. Толкоз.
— Ами снимките? Или телевизията?
— Провалят се. Или се отлагат за друга дата. Всичко зависи от договора, сключен с продуцентската фирма. Те могат да отстъпят и да променят графика на снимките, а могат и да поискат неустойка. Разберете: да речем, трябва да се снима сцена със сложна техника, каскадьори, сред природата, а това са все огромни пари. И ето че всичко е организирано, всичко е готово, предварително е получено разрешение от местни власти за снимките, техниката е поръчана, договорът с каскадьорите е сключен и всичко това — предварително, защото при тях има дългосрочно планиране. Изведнъж се оказва, че актьорът не може да дойде на снимки. Тоест, за да се отложат снимки, трябва да се анулира разрешението и да се поиска ново, да се разтрогват договори за техника и с каскадьорите, да им се плащат неустойки, да се правят уговорки за всичко отново за друг ден, а в този друг ден те пък не могат, защото вече имат договори с други клиенти, изобщо, страшна бъркотия. И за цялата тази бъркотия продуцентите трябва да плащат от джоба си. От къде на къде? Те спокойно могат да накажат актьора, като го накарат да плати неустойка за проваляне на снимките. Повтарям, всичко зависи от записаното в договора и естествено, отличните отношения между актьора и продуцентите. Случват се договори абсолютно драконовски, а има и напълно лоялни, предвиждащи натовареността на актьора в театъра.
„Ето още един повод за конфликт между актьор и художествен ръководител — отбеляза си Настя. — С помощта на преданата нему завеждаща трупата художественият ръководител може, без да си цапа ръцете, да ощети актьора с такива луди пари, че… Но ако попитам случвало ли се е такова нещо, тя, естествено, ще отговори, че е възможно теоретично, но не и в този театър.“
Настя отново прелисти страницата и прегледа домашните си бележки.
— За какво може да бъде уволнен един актьор? За какви провинения?
Завеждащата трупата снизходително се усмихна, макар че напрежението продължаваше да се крие във всяка чертичка на нейното скулесто породисто лице.
— Тук при нас е като при всички. Дисциплина, закъснения, неявяване на репетиция или на спектакъл, присъствие в нетрезво състояние.
— И ако актьорът трябва да бъде уволнен…
— Започва хайка — машинално продължи завеждащата трупата и веднага се сепна: — Но, разбира се, не и в нашия театър, при нас няма такива неща. А по принцип се дава команда „дръж!“ и се започва педантично следене на нарушителя. Например в нашите правила е записано, че актьорът трябва да се яви на репетиция не по-късно от петнайсет минути преди започването й. И не дай си боже да се яви четиринайсет минути преди нея: получилият командата помощник-режисьор веднага фиксира закъснението и пише докладна. Дошъл ли е махмурлия, мирише ли на алкохол — докладна. Явил ли се е на репетиция неподготвен, без да е научил ролята — докладна. Това е цялата технология. Три нарушения — уволнение. Но това е само за актьорите на щат. А с онези, които са на договор, се налага или да се чака да изтече срокът на договора, или да се развали договорът и да се плати неустойка.
— Кажете, трудно ли е да се научи роля? — внезапно попита Сташис, който до този момент бе мълчал и току си бе поглеждал часовника.
Жената се засмя, този път по-успокоено.
— Знаете ли какво е казвал покойният Олег Николаевич Ефремов? „Че какво има да й се учи? Прочиташ я четирийсет пъти и си готов. А ако още не си я научил, прочиташ я още четирийсет пъти.“
— Сигурно е безумно трудно — замислено проточи Антон.
— Разбира се — с готовност се съгласи завеждащата трупата, — кой ви е казал, че актьорският занаят е лесен? Наистина е безумно труден. Труден е и технически, и морално.
— Морално ли? — намеси се Настя.
— А вие как мислехте? — засвяткаха очите на жената. — Представете си само, нали актьорът трябва да излиза на сцената и да играе във всякакво състояние — със сърдечен пристъп, с температура, със зъбобол, след всякакви новини, дори когато идва от погребение на близък човек, защото спектакълът не може да се отменя просто така. Да не говоря, че някои спектакли се играят с години и актьорът трябва да излиза на сцената и да играе все едно и също, все едно и също… и да се постарае да не го прави скучно, изявата му да бъде жива, да искри и да прелива в багри. Питате ме: трудно ли е да се научи роля? Трудно е, разбира се, но това е дреболия в сравнение с подготовката за ролята, с мисленето върху нея, с работата, с влагането на частица от себе си в нея, при това понякога болезнена частица, която е страшно дори да докосваш. Ами децата? Децата на актьорите растат практически без родители, защото родителите вечно ги няма вкъщи, защото или са на репетиции, или участват в спектакъл, или са на снимки, или са напълно потънали в себе си, в мисли за нова работа, за нова роля, за нов спектакъл. Знаете ли колко трагедии с деца има точно в актьорски семейства? Ами колко са разрушените бракове, съсипаните лични съдби?