Шпионите на Собек [bg]

Амеротке се върна към проучването на картите, изчислявайки разстоянията между изоставената крепост и оазиса. Спомни си какво му беше казал главният съгледвач Хеннам за оплакванията на ловците от липсата на дивеч около района. Матайа също бе споменала думите на Имотеп за възможността аритите тайно да прокарват свои хора в Тива. Дали вече не бяха преминали към действие? Амеротке се концентрира върху скиците на Тимсах. Трябваше ли да се върне там? Беше на ден път от Тива. „Да, да — прошепна си той. — Синджар и Тимсах съдържат тайни, които трябва да бъдат разкрити“.

— Господарю!

Амеротке скочи и се обърна. Тъмна сянка изникна току пред него в преддверието.

Господарю — пристъпи Шуфой, — къде изчезнахте? Не повикахте нито мен, нито Асурал.

— Не, не, не ви повиках — извини се Амеротке, после стана и махна на дребосъка да приближи. — Шуфой, утре — и да го пазиш в тайна! — трябва да се върна в оазиса Синджар. Не, не! — спря съдията възраженията на приятеля си. — Ще бъда в безопасност — успокои го той и придърпа раираната роба, която носеше. — Сега се връщаме обратно в храма и се преобличаме, но ти ще трябва да изтичаш до генерал Омендап. Искам да ми приготвят една военна баржа с охрана от най-малко тридесет меджай, включително и онзи, който подаде сигнала за атаката в имението ми.

— Имате предвид Кучето? — нацупено отвърна Шуфой. — Така го наричат. А аз ще ви придружа ли, господарю?

— Не — коленичи Амеротке и погали малкото човече по челото. — Ти трябва да останеш в Тива. Грижи се за господарката Норфрет и за двамата ми синове и — усмихна се той — отдай нужното внимание на великолепната Матайа. Но слушай — добави той и стисна ръцете на Шуфой. — Не трябва да казваш на никого, повтарям, на никого, дори и на господарката Норфрет, къде отивам! Кажи само, че съм на посещение в лагера на генерал Омендап.