Шпионите на Собек [bg]

— Но не и ръцете?

Пармен само сключи вежди.

— Хммм — сви рамене Амеротке, — хрътките салуки са страстни ловци, миризмата на кръв би ги привлякла. Открили са трупа, но не и отсечените ръце?

Вместо отговор Пармен само вдигна вежди. Амеротке забеляза с крайчеца на окото си как Сихера леко се придвижва още по-навътре в сумрака, но се направи, че не забелязва. Несъмнено тук имаше мистерия, но за момента всичко трябваше да изчака. Той вдигна малко ракитово кошче. Етикетът отстрани обозначаваше какво съдържа: „Карти и чертежи на южните Червени земи“. Домакините му се изнизаха, като промърмориха някакви извинения за това, че трябва да се приготвят за официалната вечеря, която щеше да се състои по-късно. Къщата на тишината най-сетне наистина стана тиха — тиха като гробница, призрачна, зловеща, мистериозна. Амеротке долавяше потрепващите сенки и случайните звуци, които отекваха в дългата зала. Освен това чувстваше и някакво безпокойство, някакво леко напрежение. То нямаше нищо общо с жестоката атака от предишната вечер; по-скоро се дължеше на тази къща, на чувството за надвиснала опасност, на усещането, че отнякъде дебне неизвестно зло. Той стана и се разходи надлъж и нашир из помещението. Приглушеният хор на звуците отвън се промъкваше вътре заедно с всепроникващата миризма на гниеща растителност. Тази миризма събуди спомените от дните, когато служеше като млад офицер в полка на Хор по време на военното настъпление на юг в джунглата — времена на страх, безкрайна досада и тотален физически дискомфорт. Амеротке спря пред нишата, разположена непосредствено до входната врата. Дали убиецът на Имотеп не се е криел тук както преди, така и след жестокото убийство на жертвата си? Макар че воинът ветеран сигурно щеше да усети присъствието му, а липсата на каквото и да е безредие говореше за пълното отсъствие на съпротива.

Амеротке се върна обратно към документите. Ровеше из тях и ги преглеждаше, но се разсейваше в мисли по Норфрет и двамата си синове. Спомни си въпроса, който тя му беше поставила: Защо? Защо е всичко това? Незабавният отговор на Амеротке се подразбираше: той беше Върховен съдия в Залата на Двете истини; такива опасности винаги имаше. Но истинският отговор? Амеротке стисна устни — ето тук беше проблемът. Той винаги се измъчваше за решението на загадката, за нареждането на пъзела, за отговора на въпроса; за него това беше почти като фикс идея. Всъщност, когато се изправяше пряко срещу злото и мистерията, те упражняваха върху него едва ли не магическа притегателна сила, на която той не можеше да устои. Трябваше да се справи с тях и не можеше да се предаде.

Съдията седна и измъкна сноп папируси. Имотеп беше изучавал южните пътища. Различните фрагменти показваха, че е проучвал как вражеските сили биха могли да се придвижат на север, тръгвайки от Нубия, за да стигнат в Тива. Но основното заключение, до което Амеротке стигна, беше, че Имотеп се е концентрирал най-вече върху оазиса Синджар и близката до него крепост Тимсах. Старият разузнавач беше начертал груба, но доста подробна карта и на двата обекта и съдията си даде сметка, че макар самият той да беше посетил района, всъщност не беше инспектирал истински крепостта с всичките й назъбени стени, бойни кули, складове, хамбари, подземия, килии, тунели и водоизточници. Прокле тихичко собствената си глупост. Трябваше, трябваше да проучи всичко в онази изоставена крепост! А оазисът? Може би бе наложително да лагерува там вместо в близкото селце. Върна се към скиците. Имотеп старателно беше отбелязвал водоизточниците на Тимсах, както и дълбоките му ями, подземия и всякакви помещения за съхраняване на стоки. Коментарите му пред Матайа също подсказваха, че ако аритите атакуват, те биха изпратили сили на север, за да отрежат имперските войски от тяхната база в Тива. Амеротке вдигна поглед. Това ли бе причината за убийството на Имотеп? Дали не беше усетил по някакъв начин какво точно планират аритите? Освен това във всички тези записки имаше нещо нередно. Имотеп беше стар воин, подреден и много прецизен. Но парчетата папирус, които Амеротке преглеждаше и проучваше, бяха само схеми, чертежи и скици, които приличаха на чернови. Къде бяха окончателните им версии? Съдията стана и затършува, но не можа да открие нищо. Загложди го съмнение. Имотеп беше чертал и рисувал, но какъв резултат беше търсил? Защо го беше правил? Дали не беше предал информацията на друг?