Пазачът на фара [bg]

Беше светло и слънчево петъчно утро. Ерика се завъртя в леглото и прегърна Патрик. Той се бе прибрал късно предната вечер. Тя вече си беше легнала и успя само да измънка сънено „здрасти“, след което отново заспа. Но сега бе будна и копнееше за тялото му, за онази близост, която им се случваше все по-рядко през последните месеци. Понякога се питаше кога ще се завърне трайно в живота им, защото годините се нижеха толкова бързо. Всички й казваха, че е тежко, докато децата са малки, че това се отразява на връзката и партньорите нямат време един за друг. Сега тя самата беше в такъв период, но се съгласяваше с това твърдение само наполовина. Вярно, беше им трудно, когато Мая се роди. Но връзката й с Патрик не се влоши, когато се появиха близнаците. След катастрофата те станаха по-сплотени от всякога и знаеха, че нищо не може да ги раздели. Но близостта все пак й липсваше. А покрай смяната на пелените, храненето и ходенето до детската градина не им оставаше време.

Патрик лежеше с гръб към нея и тя се притисна плътно до него. Това бе една от първите сутрини, когато се будеше сама, а не от детски писъци. Доближи се още по-близо до него и плъзна ръка надолу, под боксерките му. Погали го бавно и усети реакцията му. Още не помръдваше, но Ерика чу как дишането му се промени, стана по-тежко, и разбра, че той също е буден. Наслаждаваше се на топлото чувство, което обля тялото й. Патрик се обърна към нея. Двамата се погледнаха в очите и усетиха гъделичкане в стомасите си. Той започна да я целува бавно по врата. Ерика изстена леко и изви глава, за да може Патрик да стигне до онова така чувствително място зад ухото й.

Ръцете им се спуснаха надолу и той смъкна боксерките си. Тя съблече бързо тениската, с която спеше, а след това със смях свали бикините си.

– Почти съм отвикнал – промърмори Патрик, докато продължаваше да я целува и хапе по врата.

– Мм, трябва да се упражняваме по-често – отвърна тя, извивайки тяло.

Погали го с върховете на пръстите си, при което Патрик я обърна по гръб и тъкмо щеше да легне върху нея, когато от отсрещната стая се чу добре познат звук.

– Уаааа!

Пискливият глас веднага бе последван от втори, след което в коридора се чуха леки стъпки. Мая застана на вратата с палец в устата, хванала любимата си кукла под ръка.

– Бебетата пищят – каза тя, сбърчила дълбоко вежди. – Ставай мамо, ставай татко.

– Да, да, идваме, малко мрънкало такова.

Патрик се изтърколи от леглото с тежка въздишка. Навлече си набързо чифт дънки и тениска и тръгна към детската стая, хвърляйки съболезнователен поглед на Ерика.

Любовните наслади приключиха за сутринта и тя облече домашните си дрехи, които лежаха на пода до леглото. Последва Мая долу в кухнята, където първо приготви закуска за тримата, а след това и бутилки за близнаците. Тялото й още беше топло, но гъделичкащото усещане бързо изчезна.