Пазачът на фара [bg]

– Мда, но в конкретния случай не мисля, че Гунар и Сигне Сверин представляват особен интерес – възрази Патрик и едва се въздържа да не завърти очи към тавана.

– Във всеки случай не можем да ги отпишем толкова лесно. Човек никога не знае какво се крие в едно семейство.

– За това може и да си прав, но в случая не съм съгласен.

Патрик, застанал облегнат на мивката, скръсти ръце на гърдите си, но реши бързо да смени темата.

– Мартин, Аника, открихте ли нещо вчера?

Мартин погледна Аника, но тъй като тя не каза нищо, той взе думата.

– Не, всичко съвпада. Матс Сверин не е оставил особена следва в регистрите. Никога не се е женил и няма деца. След като е напуснал Фелбака, се е регистрирал на три различни адреса в Гьотеборг, като последният е този на улица „Ерик Далбергсгатан“. Този апартамент все още е на негово име, но го е дал под наем на други хора. Теглил е два заема, един студентски и един за автомобил. Няма забележки по плащанията. От около четири години е собственик на тойота „корола“. – Мартин направи пауза и прегледа записките си. – Трудовите му договори съвпадат с информацията, която имаме. Не е бил осъждан за престъпления. Ами това е, което успяхме да изровим. Ако се съди по обществените регистри, изглежда, Сверин е живял нормален живот, без нищо необичайно.

Аника кимна в знак на съгласие. Бяха се надявали, че ще имат повече информация за споделяне, но откриха само толкова.

– Окей, поне установихме това – каза Патрик. – Но все още ни остава да претърсим апартамента на Матс. Кой знае какво можем да намерим там.

Йоста се прокашля и Патрик го погледна въпросително.

– Да?

– Ами... – започна Йоста.

Патрик сви вежди. Никога не беше на добре, когато Йоста се прокашляше.

– Какво искаше да кажеш?

Не беше сигурен, че иска да чуе това, което колегата му така се затруднява да сподели. А щом Йоста на всичкото отгоре хвърли поглед към Мелберг, коремът на Патрик се сви. Йоста и Бертил не бяха добра комбинация в никое отношение.

– Ами такова... Турбьорн се обади вчера, докато бяхте в Гьотеборг.

Той млъкна и преглътна.

– Да? – подкани го Патрик отново.

Въздържа се да не отиде до него и да го разтърси, за да го накара да изплюе камъчето.

– Турбьорн остави апартамента на наше разположение. И понеже знаем, че не искаш да пилеем време, с Бертил решихме, че можем направо да отидем и да огледаме.

– Какво сте направили?

Патрик се хвана за ръба на мивката и се застави да диша спокойно. Твърде добре си спомняше болката в гърдите и знаеше, че при никакви обстоятелства не бива да се вълнува прекомерно.

– Няма причина да реагираш така – каза Мелберг. – В случай че си забравил, всъщност аз съм шефът тук. Което означава, че съм по-висшестоящ от теб. Така че аз взех решението да отидем в апартамента.