Повелител на сенките [bg]

— Това е елф пука — обясни тихо. — Общо взето са безвредни.

Фигурата на пътеката пред тях бе дошла по-близо. Беше висок елф, облечен в парцалив панталон, придържан с помощта на колан от въже. Тънки златни нишки бяха вплетени в дългата му тъмна коса и грееха върху смуглата му кожа. Беше бос.

Проговори и гласът му беше като прилива по залез-слънце.

— През Портата на Лир ли искате да минете?

— Да — отвърна Марк.

Металически златни очи без ириси и зеници се плъзнаха по Марк, Кристина, Джулиън и Ема.

— Само един от вас е от прекрасната раса. Останалите са човеци. О, не… нефилими. — Тънките му устни се извиха в усмивка. — На това му се казва изненада. Колцина от вас искат да прекрачат през портата, отвеждаща в Земята на сенките?

— Всички — заяви Ема. — И четиримата.

— Ако кралят или кралицата ви открият, ще ви убият — каза елфът пука. — Феите не са добре настроени към онези, в чиито вени тече ангелска кръв, не и от Студения мир насам.

— Аз съм наполовина елф — рече Марк. — Майка ми беше лейди Нериса от Двора на тъмните феи.

Елфът пука повдигна вежди.

— Смъртта й натъжи всички ни.

— А това са моите братя и сестри — продължи Марк, възползвайки се от момента. — Те ще ме придружат; аз ще ги закрилям.

Елфът пука сви рамене.

— Не е моя грижа какво ще ви сполети в Земите — каза той. — Само че първо трябва да платите налог.

— Никакви плащания — заяви Джулиън и пръстите му още по-здраво стиснаха дръжката на камата. — Никакъв налог.

Елфът се усмихна.

— Приближи се, за да поговорим насаме за миг и после ще решиш дали си съгласен да платиш цената ми. Няма да те принудя.

Изражението на Джулиън потъмня, но той пристъпи напред. Ема напрегна слух, за да чуе какво казва елфът пука, ала шумът на вълните и вятъра се плъзна между тях. Зад гърба им въздухът се завихри и замъгли: на Ема й се стори, че зърва в него очертанията на врата.

Джулиън стоеше неподвижно, докато елфът говореше, но Ема видя как едно мускулче на бузата му потръпва. Миг по-късно той свали часовника на баща си и го пусна в шепата на елфа.

— Едно плащане — каза елфът на висок глас, докато Джулиън се извръщаше. — Кой е следващият?

— Аз — заяви Кристина и се приближи внимателно до него. Джулиън се върна при Марк и Ема.

— Заплаши ли те? — прошепна Ема. — Джулс, ако те е заплашил…

— Не ме заплаши — отвърна Джулиън. — Не бих допуснал Кристина да припари близо до него, ако беше така.

Ема се обърна тъкмо навреме, за да види как Кристина сваля инкрустираната със скъпоценни камъни шнола от косата си, която се разсипа по раменете и гърба й, по-черна от нощното море. Подаде шнолата на елфа и се отправи към тях със замаяно изражение.

— Марк Блекторн ще бъде последен — заяви елфът пука. — Нека се приближи златокосото момиче.