Конан Непобедимия [bg]

Проблемът беше, че Ахеранатес също знаеше как капитанът бе изтървал разбойническата главатарка от ръцете си. И как щом битката свърши и мъжете се погрижиха за раните си, той бе заповядал кавалерийският отряд отново да поеме по следите на тримата.

— Капитане? — Харанидес вдиша глава от бурканчето. Беше Резаро. — Какво да правим с пленника, господин капитан?

Когато клането приключи, бяха намерили един планинец, който бе само зашеметен от силен удар по главата. Сега Харанидес изпитваше остро желание да узнае какво бе събрало толкова много планинци на едно място. Обикновено те правеха много по-малки банди за разбойническите си набези. Трябваше да разбере дали отново ще се изправи пред други подобни групи със същата численост. Той сви устни.

— Разпитай го, Резаро.

— Слушам, капитане. Ако ме извините, че си позволявам да го кажа, свършихме добра работа. А онези тримата, дето не ги направихме на храна за кучета и не ги съсякохме, вероятно още са пред нас, нали?

— Разпитай пленника — въздъхна Харанидес. Резаро козирува и изчезна.

Да, войникът можеше да сметне, че са свършили добра работа, помисли капитанът, и при обикновено стечение на обстоятелствата онова, което бяха постигнали, наистина можеше да бъде оценено така, ала те не бяха обикновен патрул. Капитанът бе извел двеста добре обучени кавалеристи през Портата на Трите меча. След като погребаха мъртвите, отделиха тежко ранените, които не можеха да продължат, и оставиха достатъчно здрави мъже да отбият евентуалните нападения срещу ранените при оттеглянето от планината, Харанидес разполагаше с осемдесет и трима души. А не беше пленил нито Червената каня, нито бе намерил дрънкулките на Тиридатес. В очите на краля и неговия съветник Харанидес се бе провалил и следователно бе обречен.

Глух писък се разнесе от мястото, където Резаро разпитваше планинеца.

— Митра да порази и Тиридатес, и Червената каня — изръмжа капитанът под нос, закрачи из напуснатия разбойнически лагер и заоглежда земята между големите обли скали не толкова с надеждата, че ще открие нещо важно, колкото воден от желанието да се отдалечи от стоновете на пленника.

Ахеранатес го завари да стои на мястото, където беше била шатрата на Карела.

— Ще ми се да можех да видя онова, което тя е виждала оттук — каза Харанидес, без да поглежда стройния офицер. — Имам чувството, че тук се крие нещо нечисто. Какво е станало на това място?

— Битка… господин капитан. — Надменна усмивка изкриви устните на лейтенанта. Ето че веднъж бе успял да се ориентира по-бързо от Харанидес. — Или поне схватка, ала трябва да е била доста сериозна. Планинците са нападнали бандитите в лагера и зле са ги ударили. Вече не е необходимо да се тревожим за Червената каня. Ако е оцеляла в битката, вероятно сега се пече на кладата за мъчения.