Конан Непобедимия [bg]

Карела се спусна в галоп натам, без да каже нито дума.

— Дано да е загубил следата — измърмори Хордо.

Конан смуши коня с пети и забърза напред. Почти веднага и едноокият тръгна след него. Червенокосата отби коня си, за да направи място на Конан. Кимериецът погледна онова, което й показваше Абериус. Подобното на влечуго създание, което бяха преследвали, лежеше проснато по гръб, мъртво, в сянката на скалистия зъбер. Плетената му ризница беше раздрана, гръдният му кош зееше грозно разкъсан.

— Дивите зверове вече са го посетили — измърмори Хордо. — Жалко, че другото същество умря в оная дупка и не може да го замести. — Ала начинът, по който звучеше гласът му, даваше да се разбере, че според него не е чак толкова жалко.

— По небето не се виждат лешояди — замислено каза Конан. — А и никога не съм чувал, че чакалите изяждат само сърцето и не посягат към останалото.

Абериус дръпна юздите на коня си и той изцвили.

— В името на Митра! Кимериецът е прав — каза бандитът. — Кой знае какво го е убило! Може би онова отвратително нещо, което прелетя над нас и въобще не се уплаши от стрелите на арбалетите. — Мънистените очи на разбойника диво се замигаха, като че очакваше видението да изплува отново иззад някоя скала.

— Млъкни, глупако! — озъби се Карела. — То е умряло от раните, които получи нощес, и котата ти си се приближил, сигурно си уплашил някое животно, което тъкмо го е разкъсвало.

— Това няма значение — лукаво каза Абериус. — Аз вече не мога да проследявам тази купчина мърша.

Зелените очи на жената проблеснаха развеселено, ала в тях се четеше и презрение.

— Е, значи нямам нужда повече от тебе. Обзалагам се, че и сама мога да разбера накъде е било тръгнало това същество.

— Време с да се махнем от тези проклети планини. — Абериус хвърли поглед към другите разбойници, който чакаха на почтително разстояние. Все още достатъчно се страхуваха от Червената каня, за да се осмелят да нарушат бойното й съвещание.

Карела не благоволи да се вслуша в думите му.

— Съществото се е придържало към определена посока. Дори извивките на терена да са го карали да се отклонява, после винаги се е връщало в същата посока. Ние ще поддържаме същия курс.

— Но… — Абериус спря, защото Хордо приближи с коня си към него, Карела тръгна отново напред, без да им обръща внимание.

— Ако чуя някакви приказки — изсъска едноокият, — които се различават от това, че си подплашил някаква промъкнала се до трупа гадина, ще станеш следващата купчина мърша тук. — Конан срещна погледа му, когато се обърна да последва Карела, и за момент брадатият бандит му се стори уплашен. — Тя има нужда поне една от нейните хрътки да й остане вярна, кимериецо — каза Хордо. — Хайде, Абериус. Напред, жалки мошеници! — изрева той. Отново погледна Конан, след това пришпори коня си в галоп.