Детето на нощта [bg]
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Хрониките на гарваните #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545859489
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Детето на нощта [bg]». Краткое содержание книги:
- Не ми се вярва. Но едва ли би се намесил, ако друг понечи да го стори. Прав ли съм, Илкар?
Елфът изобщо не го погледна.
- Видя ли? - Лицето на Незнайния пламна и Хирад осъзна, че не бива да гледа отстрани разпрата. - Тя е дете, мръснико! И е дъщеря на Дензър. Как можа да ти мине подобно нещо през ума?! Боговете са свидетели, Илкар, че много ми падна в очите.
Хирад се плашеше от представата как би могъл да постъпи Незнайния. За пръв път през всички тези години му хрумна, че могъщият мъжага би се оказал твърде опасен противник за Илкар, и от това му призля. Елфът заговори зад гърба му:
- Незнаен, познаваш ме достатъчно добре. Може би аз не съм успял да те разбера досега.
- Аз съм баща! И знам какво му е на Дензър.
- Той ми е стар и доверен приятел, не бих допуснал зло да сполети него, Ериан или Лиана. Но дъщерята на Дензър и Ериан е родена с дарба за Единството, поне за мен това е все по- неоспорима истина. А Предсказанието на Тинджата се оказа потискащо прозорливо. За мен. Тепърва ще започне Нощта на Лиана и ще ни съсипе докрай, ако никой не контролира детето. Или не го възпре. Още не виждам някой да е измислил как да я насочва и да я ограничава. Ясно е, че Ал-Дречар не се справят. Вие как мислите?
Хирад видя как гневът на Незнайния отслабва. Това му стигаше, за да се обърне и да погледне Илкар, който си седеше прегърбен. Отчаянието в очите му показваше, че вярва във всяка своя дума.
- Не прекаляваш ли все пак? - подхвърли му варваринът. - И за каква „нощ“ говориш?
- Не прекалявам, Хирад. Да не би да преувеличавам станалото в Трънливата гора? И това съвсем не е единствената подобна буря, както чуваме. Слушай, когато магът опитва да се научи как да поеме в себе си потока от мана, за него започва период - обикновено кратък - на помрачаване. Тогава сетивата са необуздани, а съзнанието се обръща навътре, където маната се вихри. Все едно си попаднал насред ураган в непрогледна тъма. Затова сме свикнали да наричаме това време Нощта. Но маговете, обучаващи се в Школите, правят това в Залата за мана, която насочва и обуздава мощта на маната. Иначе може да ги смаже. При Лиана са само Ал-Дречар и е очевидно, че не успяват да защитят нито нея от Пробуждането, нито нас от нея. А Нощта на Лиана може и да се проточи. Да, само правя догадки, но съм по-осведомен от вас.
- И предпочиташ тя да умре, тъй ли?
- По дяволите, Незнаен! Не! - Сега пък Илкар се надигна устремно. - Може и до това да се стигне, но няма да е по моя вина.
- Дензър не бива да чува нищо за този разговор - предупреди Незнайния.
Елфът врътна глава.
- Ако не е проумял всичко досега, ще бъда силно изненадан. Той е маг и не му липсва ум. Знае какво искаха да създадат двамата с Ериан. Ако не се лъжа, успели са. За нещастие.
- Значи е най-добре да отидем веднага при него, нали? Май наистина ще се нуждае от помощта ни.
Тримата яхнаха конете и потеглиха към Грейторн, мълчанието им тегнеше като тъмното небе над тях.
Селик се заслуша в разгорещените гласове в кръчмата, после бутна вратата с все сила и влезе наперено. Хората му се скупчиха зад него, само един остана отвън да наглежда конете. Пред тезгяха отсреща стояха трима мъже с лице към тълпата от петдесетина души, насядали по скамейки и маси или облегнати на стените и подпорните греди. Фенери мъждиво осветяваха ниското помещение заради дима от лулите, стелещ се около главите на селяните. В сладникавата му миризма се губеше обичайният дъх на вино и бира.
Шумното нахълтване смълча множеството, както Селик искаше. Всички се обърнаха да видят чужденците, а той невъзмутимо тръгна към тезгяха и застана между тримата. Постара се онзи, в когото веднага разпозна Евансор, да е отдясно, а двамата възрастни стопани - отляво. Млад и строен, магът явно не бе свикнал с тежък труд, а и дрехите му бяха ушити от твърде хубав плат, за да ги носи в полето.
Селик плъзна поглед по навалицата. Някои му се сториха стъписани, други бяха твърде ядосани, за да ги е еня що за човек е влязъл. Но повечето само отвръщаха на погледа му и чакаха да каже защо е дошъл. Чудесно. Спря възмутените думи на единия стар селянин с властен жест на лявата си ръка.
- Аз съм Селик и някои от вас може би са чували за мен и за онова, което аз и съратниците ми вършим за ваше добро. Видях погубените ви ниви. Чух и че трябва да храните още гладни гърла. Мъчно ми е за вас.
До него магът изсумтя насмешливо. Селик реши да го пренебрегне засега. Смъкна назад качулката си и изчака да стихнат думите на погнуса или съчувствие, промърморени наоколо.
- Виждате какво ми стори магията, а сега и вие усетихте на свой гръб нейното зло. - Пак вдигна ръка, защото гълчавата се засили. - Знам, че не разбирате. Но вашият маг знае. Нали, Евансор? - Долови как магът трепна, като изрече името му. - Защото този вятър беше необикновен, нали? Магия съсипа вашето село. - Селик се престори на учуден. - О, той пропусна ли да ви каже? Може би ще благоволи да го направи сега?