![Каубои и извънземни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/3/kauboi-i-izvnzemni-bg-download.jpg)
Каубои и извънземни [bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
Стрелбата спря, когато бандата най-сетне видя какво ги преследва. Джейк вече беше достатъчно близо, за да види лицата им, докато спираха конете и се мъчеха да обърнат преди да е станало твърде късно.
Само че беше твърде късно. Ласата се показаха от бурята и започнаха да улавят произволни жертви и да ги прибират в небето. Преди бандата да разбере какво се е стоварило върху им, все повече мъже увисваха с крясъци във въздуха. Малцината бандити с работещи умове започнаха да стрелят по летящите чудовища. Джейк вече знаеше, че това е безполезно.
Чарли Лайл, който яздеше близо до Емет, ненадейно изчезна, когато едно от въжетата, което иначе би хванало момчето, улови него.
— Връщат се! — извика Долархайд без да сваля очи от небето, докато летящите твари, които ги бяха подминали, направиха невъзможно рязък завой във въздуха. — Връщат се!
Джейк извика на останалите да се разпръснат и хората от неговата група го послушаха и се пръснаха във всички посоки.
Джейк тръгна с Ела — не искаше отново да я изгуби.
Ако ги последват, може би ще успее да се прицели по-добре. Демоничното оръжие бе готово да убива чудовища, иначе не би се включило… но като че ли той е единственият човек, за когото го е грижа. Вече не знаеше кой кого притежава, но няма значение, стига оръжието да си върши мръсната работа.
Една от машините се отдели от главната група, а демонът вътре явно си бе набелязал Ела. Или него. Това оръжие е на демоните… може би си го искат обратно. А може би то не иска да се върне при тях… Можеше да го разбере. Погледна назад и вдигна оръжието, за да се прицели в наближаващата машина. Хайде, помисли си. Направи го!
Оръжието като никога досега му се подчини и синият лъч удари нещо върху адската машина и то експлодира. В същия миг обаче нещото изстреля едно ласо. То се отправи към Ела — тя извика, когато ласото я вдигна от седлото. Джейк спря насред прицелването, опасявайки се, че светкавицата ще уцели Ела.
Този път един изстрел не стигаше, за да свали машината. Не можеше да рискува, но ако това нещо му се измъкнеше, Ела все едно е мъртва…
Докато гледаше как нещото се вдига, той видя, че не е прибрало Ела в себе си — тя висеше заклещена под едното крило. Демоните знаеха, че оръжието е у него — знаеха и че може да го използва. Не знаеше дали нещото я използва за щит или просто я отнася, но не можеше да стреля.
Летящото нещо още бе в обхвата му — явно ударът го бе забавил. Джейк няма да им остави Ела както им остави Алис…
Той пришпори коня, без да губи машината от поглед. Тя се насочи към ерозиралите скали, откъдето избягаха преди малко. Не ускоряваше ход, а по-скоро плавно губеше височина.
Може би оръжието е свършило по-добра работа отколкото мислех.
Но не можеше да последва машината в каньона — всичките й оръжия бяха в корема й. Въжетата щяха да го впримчат отново или мълниите щяха да го изпържат, както изпържиха мнозина в Абсолюшън.
Ако има начин да застане над машината…
Джейк забеляза една пътека, която водеше нагоре по склона и тръгна към нея, надявайки се конят му да е също толкова стабилен, колкото и бърз.
Така беше. Щом стигна върха, видя, че машината още не е твърде далеч — малко под ръба на каньона. Тръгна с коня в див галоп и започна да я настига. Знаеше, че и най-добрият кон не може да издържи дълго. А ако се спъне… Няма значение. Само Ела има значение и само онази машина. Всичко или нищо!
Приближаваше машината, която продължаваше да губи височина. Почти я достигна, когато тя се олюля и слезе още по-ниско. Проклетото нещо не го водеше откъдето бе дошло — сигурен беше, макар да не знаеше защо. Може би демоничният му мозък е решил да му устрои засада или просто да го отведе надалеч. Но Джейк мислеше, че звярът прави фатална грешка.
Сети се обаче, че не може да използва оръжието си и оттук — нямаше представа как летят тези машини. Ако падне като първата, тогава Ела…
Мамка му, ами ако така и така катастрофира?
Той яздеше почти успоредно с машината, все едно беше движещ се влак. Машината слезе още по-ниско. Ще я изгуби при всички положения, освен ако…
Беше обирал влакове. В крайна сметка, бе вършил какво ли не. Това е същото като да скочиш в движещ се влак. Не мислиш, просто го правиш. Скачаш и се доверяваш на съдбата. Знаеш, че няма да се провалиш, защото да се провалиш значи да загинеш. Той още не е мъртъв.