![Каубои и извънземни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/3/kauboi-i-izvnzemni-bg-download.jpg)
Каубои и извънземни [bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
Джейк извади единия крак от стремето и остави рефлексите му да го водят. Прехвърли свободния си крак от другата страна на седлото и се приготви. Машината беше голяма почти колкото локомотив. Следваше каньона като железопътни релси, защото тук каньонът беше тесен. Бе на малко повече от метър под него и летеше… Е, това не е точно като влак.
Освободи и другия си крак, а сърцето му заседна в гърлото. Сигурно е полудял. Не знаеше дали това се случва наистина. Но ако не е сън, ще съжалявам тялото си на сутринта.
И ето че се оттласна, летеше през празното пространство, падаше… приземи се на сегментираното тяло на машината и се приплъзна неволно към крилете — едва успя да се залови за нещо и увисна на него, точно преди да падне. Вече повредената машина потрепери и слезе още по-ниско от допълнителната тежест.
Крилото, за което висеше, рязко се наклони надолу. Беше хлъзгаво като топящ се лед. Ръцете на Джейк започнаха да се изплъзват. Тялото му се плъзна и краката му увиснаха във въздуха, но ръцете му все пак откриха нещо по-стабилно и той впи пръсти в него.
Ботушите му се удариха в камък и се отриха в чакъл. Кипнатата машина вече го влачеше със скоростта на бягащ кон. Той знаеше, че този идиотски избор си е негов, но това не променяше факта, че няма да издържи още дълго, а и не може да се върне обратно върху крилото. Силите му свършваха и този път наистина ще умре.
Вдигна глава, търсейки отчаяно някакъв изход, нещо, за което да се хване… и видя ред метални ленти по предния ръб на крилото.
Бе хванал едва две от тях, когато се хвърли към машината. Видя препускащата под него земя и почти му прилоша. Извърна поглед, пред очите му попадна долната част на машината… Ела… Отвори уста, но не успя да издаде и звук. Но Ела го видя. Беше в съзнание, жива… гледаше право в него с ококорени очи, сякаш той е последният, когото е очаквала да види. Погледът й се промени и се изпълни с изумление. След това се промени отново — сякаш през цялото време е искала да види само него.
Ела… Алис… Никога вече! Той стисна зъби, напрегна цялото си тяло и се придърпа напред, посегна към една от лентите по-близо до тялото на кораба. Хвана я и се пресегна и с другата ръка. Краката му вече не се влачеха — всичко беше по-лесно. Успя да се намести върху крилото. Поизпъна тяло и посегна към металните ленти най-близо до центъра на машината. Крилете й внезапно се върнаха в хоризонтално положение и тя се отклони, за да не се сблъска със стената на каньона.
Ръцете на Джейк отново започнаха да се изплъзват. Плъзна се по крилото и едва успя да се залови преди да падне. Крилете пак се обърнаха отвесно и той увисна, отново на косъм от смъртта. Какво, по дяволите, става? Да не би демонът да се опитва да го свали от себе си?
Не.
Разбра какво става. Беше като люлка за двама. Той сменяше позицията на машината с теглото си.
От мястото, докъдето се плъзна, виждаше лицето на Ела и страха, изписан по него… Виждаше ясно завързаните й с ласото ръце, прикрепени към крилото и тялото на машината. Трябва да стигна до предното крило — тогава може да успея да я освободя.
С нови сили, той се хвърли напред, обратно към крилото преди собствената му тежест да го предаде и да го свали на земята. Започна внимателно да се придвижва към центъра на машината, този път с конкретна цел наум.
Крилете и тялото на машината нямаха нищо общо с обикновения метал. Цялото нещо имаше вид на снадено от различни парчета, но който го бе сглобил, бе работил с прецизността на шлифовчик на диаманти. Машината можеше да е изкована единствено в пламъците на преизподнята, така перфектно направена… Нямаше представа какво значи всичко това, освен че му напомня много на оръжието на китката му.
Разгледа мястото, където крилото се закачаше за тялото на машината. Като панта… пантите поне му бяха познати. И сега видя ясно, че повърхността на крилото има много места за захващане, стига да не се паникьосва.
Има дори пролуки, през които се вижда долната част… и земята се вижда…
Отново вдигна глава и се концентрира върху оковите, които държаха Ела: не беше само ласото, имаше и дълъг метален колан, усукан около нея от коленете до раменете й. Единият му край влизаше в долната част на предното крило, другият — в долната част на това зад него.
Проклятие — как да я измъкна от това? На тази машина от ада можеше да се противопостави само с демоничното оръжие — а дори да му се подчинеше, щеше просто да убие и двамата. Но ако аз умра, този паразит на ръката ми също ще умре… и го знае.