Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Вестерны » Каубои и извънземни [bg]
Каубои и извънземни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Каубои и извънземни [bg]

Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:

Джоан Виндж е добре познато име на любителите на фантастиката.
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
1 ... 53 54 55 56 57 58 59 60 61 ... 107
Перейти на страницу:

— Щом така искаш… — Долан погледна през рамо и рече: — Убийте курвата!

Джейк чу прищраквания на пушки и се опита да овладее тялото си — опита се да стане, да удари някого, да направи нещо

Само че тялото му не го слушаше.

Вместо това убиецът на демони ненадейно се събуди.

Джейк примигна, избистри погледа си, доколкото можа, и видя синята светлина на ръката си. Оръжието започна да се отваря и да се усуква около китката и нагоре по ръката му, като че ли се стремеше да го измъкне от бездната.

По ръката му плъзна неописуемо усещане и го прогори като невидим огън. Шоковата вълна достигна до мозъка му и му върна сетивата. После продължи да се разпространява по цялото му тяло… по-скоро той беше част от оръжието, а не то от него.

Джейк седна без да осъзнава, че го е сторил, и видя ясно Долан — той не можеше да повярва на случващото се и инстинктивно посегна към пистолета си. Джейк вдигна ръка, също инстинктивно — още щом мерникът попадна върху Долан, оръжието стреля.

Синият лъч уцели Долан преди ръката му да стигне до кобура и го запрати назад. Тялото на Долан прелетя почти четири метра преди да се приземи. Мъртъв.

Не за пръв път всички зяпаха Джейк. Той се изправи с олюляване и остана на крака — нови сили се вливаха в него с всеки изминал миг. Вече не кървеше — знаеше, че го боли, но някак не усещаше болката.

Погледна към останките на Долан.

— Казах ти да не й викаш така — пресипнало каза той.

След това обходи с поглед едно по едно изумените лица на хората от някогашната му банда — хората, които гледаха, докато Долан и Бул го пребиваха почти до смърт, които след секунда щяха да убият и Ела без капчица милост… Стигна до Бул Маккейд. Срита го в топките и онзи се сви на земята.

— Всички да хвърлят оръжията…

Хънт свали собствения му пистолет и го подаде на Джейк без колебание. Един по един и другите оставиха оръжията си.

Джейк вдигна шапката си, без да сваля ръката с оръжието. Докато оръжието още светеше на китката му, той запристъпва назад към групичката хора, която едва не бе загинала заради него и още можеше да загине, ако късметът не остане на тяхна страна…

— На седлата! — каза той.

— Какво? — попита Долархайд.

— На конете — тръгвайте! Тези неща са наблизо! — почти извика Джейк, чудейки се какво не схващат в знаците, които оръжието им дава.

Този път всички се раздвижиха, докато той държеше бандата на разстояние.

Джейк се метна на коня. Обърна го и поведе останалите през скалния процеп, като отново изостави бандата си.

12

Джейк и останалите препускаха като луди по-далеч от лагера, без никаква друга цел освен да се скрият от демоните. Оръжието на китката му още стоеше разгърнато и се целеше… в нещо. Какво иска от мен сега?

Джейк чу как Долархайд, който яздеше зад него, му извиква, за да го предупреди. Обърна се назад и видя зад тях да препускат мъжете от бандата му, а не демони. Това не го изненада — за тях той беше златен… а златото им принадлежеше. Предадох бандата си. Заслужих си онзи побой, а и по-лошо. Но за доброто на останалите, все пак се надяваше демоните да открият бандата му преди тя да стигне до тях. Погледна към китката си — оръжието все още бе готово за стрелба. Това не е нормално. Отново погледна напред и разбра какво става.

Исусе Христе, яздим в погрешна посока!

Виждаше го как приближава: разгръщащ се облак от пясък, неестествено бърз, насочен право към тях. На ярката дневна светлина можеше да различи формите на машините-убийци, които лъщяха в небето.

Джейк на свой ред извика, посочи напред и направи знак на останалите да се върнат. Самият той дръпна юздите точно навреме, за да спре коня без животното да се прекатури. Другите сториха същото — видя уплашените им лица, когато осъзнаха, че нямат друг избор освен да изберат по-малката от двете злини.

Когато пришпориха конете срещу бандата, Джейк се зачуди какво ли си мислят момчетата. Някогашните му приятели вдигнаха пушките и започнаха да стрелят. Естествено! Сигурно си мислят, че е полудял — кой не би си помислил това. Или просто искат да го видят мъртъв.

Куршумите засвириха около него. Вече бяха в обсега на пушките. Казват, че е нужен повече късмет, отколкото умение, да улучиш нещо, по-малко от локомотив от гърба на препускащ кон. Надяваше се да е вярно… Надяваше се да е негов ред да има късмет. Погледнете нагоре, тъпи копелета!

1 ... 53 54 55 56 57 58 59 60 61 ... 107
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)