![Окото на времето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/7/5/okoto-na-vremeto-bg-download.jpg)
Окото на времето [bg]
- Автор: Бакстер Стивен М., Кларк Артур Чарльз
- Серия: Една одисея във времето #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545855959
- Переводчик: Юлиан Стойнов
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Окото на времето [bg]». Краткое содержание книги:
— Йе Лю пита за ямовете. Пратил е съгледвачи във всички посоки, но изглежда, част от станциите са изчезнали. Казва, че светът е претърпял голяма промяна. Иска да знае как си обяснявате вие тези странности и какво въздействие могат да окажат върху империята.
— Не знаем — отвърна Сейбъл. — И ние, като вас, сме жертви на тази промяна.
Йе Лю кимна — приемаше отговора им. Изправи се и заговори отново.
— Ханът — преведе Базил — е впечатлен от вашия дар — оранжевия плат — и желае да ви приеме.
Погледът на Сейбъл се втвърди.
— Сега вече играем сериозно.
Изправиха се и се подредиха според указанията на Базил — отпред застана Йе Лю, Сейбъл, Коля и Базил бяха зад него, заобиколени от въоръжени пазачи.
Коля направо се вдърви от страх.
— Сейбъл, трябва много да внимаваме. Не забравяй, че ние сме собственост на хана. Той разговаря само с членове на своето семейство и с високопоставени чиновници като Йе Лю. Всички останали не значат нищо за него.
— Дори така да е. Имаме напредък, Коля. Виж докъде стигнахме само за няколко дни. Остава ни само да хванем бика за рогата — нали си по поговорките.
Въведоха ги в просторна зала. Стените бяха украсени с богати бродерии и гоблени, подът бе покрит с килими и кожи, в които краката им потъваха до глезените. Гъмжеше от хора. Покрай стените стояха велможи и войници — мятаха предизвикателни погледи на космонавтите и един на друг. Откъм дъното се чуваше тиха струнна музика. Всички музиканти бяха момичета — при това изключително красиви.
И въпреки целия този лукс това си оставаше юрта, с непоносима миризма на варено месо и вкиснато мляко — досущ като дома на Скакатай.
— Варвари — промърмори Коля. — За тях градовете са само места за плячкосване. Може да са владеели половината свят, но са живели като пастири. Дори в наше време техните наследници не са нищо повече от жалки чергари…
— Млъквай! — сряза го Сейбъл.
Като следваха Йе Лю, те тръгнаха бавно през юртата. Около трона, който бе центърът на тази просторна зала, бяха строени воини с гладки мургави лица. Приличаха си и Коля реши, че може да са синовете на хана. В подножието на трона бяха насядали доста жени — все красавици, макар някои от тях да бяха над средна възраст. Съпруги или наложници?
Йе Лю отстъпи встрани и се озоваха пред хана.
На възраст бе около шейсетгодишен. Не изглеждаше висок, особено седнал на резбования дървен трон. Но беше слаб и строен и явно в отлична форма. В косата и брадата му се забелязваха бели косми. Държеше в едната си ръка парче парашутен плат и ги разглеждаше втренчено. После се извърна настрана и прошепна нещо на един от съветниците си.
— Има котешки очи — отбеляза Сейбъл.
— Сейбъл, нали знаеш кой е този?
— Разбира се. — За негова изненада тя се ухили. Беше повече развълнувана, отколкото изплашена.
Чингис хан не сваляше от тях втренчения си неразгадаем поглед.
21
Завръщане в Джамруд
На зазоряване Бисиса се събуди от звуците на медни тръби. Подаде глава от шатрата. Светът бе обгърнат в синьо-сива пелена. Звуците на тръбите огласяха цялата околност и отекваха в отсрещния бряг.
Това не беше сън — тя наистина се намираше в лагера на Александър Велики. Но утрините бяха времето, в което Мира й липсваше най-много.
Бяха ги настанили в една от шатрите, докато царят реши какво да прави с тях. Шатрата беше с кожени стени, пропити с тежката миризма на коне, подправки, дим и войнишка пот.
Де Морган не пророни нито дума през цялата нощ, въпреки че очите му бяха отворени. Бисиса предполагаше, че се опитва да прецени каква полза може да извлече от новата си роля на незаменим преводач. Но той продължаваше да се оплаква от „варварския“ гръцки, който говорели македонците.
По някое време през деня Евмений им прати вестоносец с царското разпореждане. Засега армията оставаше тук, но един отряд — само хиляда души! — щеше да поеме нагоре по долината на Инд и да стигне до Джамруд. Повечето войници щяха да са от елитната част, на която бе поверена охраната на Александър. С тях щеше да пътува царят, заедно с Евмений и Хефестий. Александър несъмнено изгаряше от любопитство да се срещне с войниците от бъдещето и да разгледа техния бастион.
Привикнали да са винаги на път, участниците в експедицията бяха готови за поход само след час.