Политичестки ред и политически упадък [bg]

Избирателното право е установено в Италия малко преди Първата световна война, но този демократичен експеримент е прекъснат след едно десетилетие от възхода на Мусолини. Все пак през този период възникват първите масови политически партии. Вляво е Социалистическата партия, основана през 1894 г. от Филипо Турати, която през 1921 г. се разцепва, когато радикалното крило се присъединява към Третия интернационал като Комунистическа партия на Италия. Вдясно е Народната партия, чийто основател е сицилианският свещеник Дон Луиджи Стурцо, масова католическа партия, чиято програма е изграждането на селски кооперации и преразпределение на земята. Всички тези партии са забранени от Мусолини, но бързо се възстановяват след падането на фашизма през 1943 г.

Християндемократическата партия е основана през 1943 г. като наследник на Народната партия и като прогресивна, масова партия, която да се конкурира с италианските комунисти. Подобно на първите американски партии, християндемократите са изправени пред проблема за привличане на гласоподаватели на първите демократични избори в новата следвоенна републиката. Независимо от силните им връзки с католическите работници в добре организирания Север, проблемът е как да проникнат на юг, където обществото остава организирано в патронажните мрежи на местните елити. На предсрочните избори след войната няколко десни партии като монархистите и популистката „Фронт на обикновените хора“ успяват да съберат гласове и християн – демократите избират стратегия въз основа на съществуващите патронажни традиции в региона, като използват съвременни организационни методи, изграждат централизирана партийна йерархия със седалище в Рим и мрежи от партийни босове, които да привличат гласоподаватели с клиентелистки средства.

Под ръководството на Аминторе Фанфани (дългогодишен министър – председател през 50 – те години на миналия век) партията се превръща в модерна масова клиентелистка партия. Тази промяна наподобява в много отношения превръщането на американските политически партии от спонтанно възникнали коалиции от патронажни политици в организирани национални политически машини през периода 1840 – 1880 г. Докато идеологията – и по – специално разцеплението между католическата и марксистката субкултура в Италия – продължава да играе важна роля в италианската политика след Втората световна война, организации като Социалистическата партия все повече прибягват до клиентелистки тактики, за да запазят конкурентоспособността си.