Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
Има, разбира се, основателни причини прибягването до насилие в защита на имуществените права да е монопол на една легитимна държава. Без такъв монопол самото предлагане на защита може да стане обект на насилствена конкуренция. За един мафиот не е проблем да смени защитата с изнудване, защитавайки клиентите си от заплахата, която той сам създава. Освен това частната защита лесно може да се превърне в друг незаконен рекет като проституция и трафик на наркотици. Мафията, твърди Гамбета, процъфтява в общества на ниското доверие като сицилианското, защото може да осигури надеждни услуги в краткосрочен план. Но това поражда климат на насилие и страх, което намалява нивата на доверие в обществото като цяло.
Пример за обратна връзка между силна държавност и организирана престъпност е фашисткият период в Италия. Фашизмът се възприема като много по – силна форма на авторитарно управление от традиционните абсолютистки управления в Европа през XIX в., тъй като е свързан с масова политическа партия, ръководна идеология, притежава пълен монопол над държавата, харизматичен лидер и потиска гражданското общество. Фашизмът на Мусолини в Италия не постига степента на централизирана власт, характерна за режима на Хитлер, а в още по – голяма степен за режима на Сталин в Съветския съюз. Фашистката партия на Мусолини така и не успява да проникне на юг и да реорганизира политиката в масов мащаб. Но фашистите не търпят конкуренти по отношение на насилието и организират успешна кампания за потискане на мафията. Но нейните структури не са напълно унищожени и много нейни лидери са кооптирани, а не са убити или хвърлени в затвора. Така че мафията много бързо се възстановява след установяването на демократичен режим през 1946 г.
Избирателното право е установено в Италия малко преди Първата световна война, но този демократичен експеримент е прекъснат след едно десетилетие от възхода на Мусолини. Все пак през този период възникват първите масови политически партии. Вляво е Социалистическата партия, основана през 1894 г. от Филипо Турати, която през 1921 г. се разцепва, когато радикалното крило се присъединява към Третия интернационал като Комунистическа партия на Италия. Вдясно е Народната партия, чийто основател е сицилианският свещеник Дон Луиджи Стурцо, масова католическа партия, чиято програма е изграждането на селски кооперации и преразпределение на земята. Всички тези партии са забранени от Мусолини, но бързо се възстановяват след падането на фашизма през 1943 г.
Християндемократическата партия е основана през 1943 г. като наследник на Народната партия и като прогресивна, масова партия, която да се конкурира с италианските комунисти. Подобно на първите американски партии, християндемократите са изправени пред проблема за привличане на гласоподаватели на първите демократични избори в новата следвоенна републиката. Независимо от силните им връзки с католическите работници в добре организирания Север, проблемът е как да проникнат на юг, където обществото остава организирано в патронажните мрежи на местните елити. На предсрочните избори след войната няколко десни партии като монархистите и популистката „Фронт на обикновените хора“ успяват да съберат гласове и християн – демократите избират стратегия въз основа на съществуващите патронажни традиции в региона, като използват съвременни организационни методи, изграждат централизирана партийна йерархия със седалище в Рим и мрежи от партийни босове, които да привличат гласоподаватели с клиентелистки средства.
Под ръководството на Аминторе Фанфани (дългогодишен министър – председател през 50 – те години на миналия век) партията се превръща в модерна масова клиентелистка партия. Тази промяна наподобява в много отношения превръщането на американските политически партии от спонтанно възникнали коалиции от патронажни политици в организирани национални политически машини през периода 1840 – 1880 г. Докато идеологията – и по – специално разцеплението между католическата и марксистката субкултура в Италия – продължава да играе важна роля в италианската политика след Втората световна война, организации като Социалистическата партия все повече прибягват до клиентелистки тактики, за да запазят конкурентоспособността си.