Политичестки ред и политически упадък [bg]

Всичко това довежда до избухването на скандала „Чисти ръце“ през 1992 г. Изненадващото е, че той не е свързан с Юга, а по – скоро с депутата социалист от Милано Марио Киеза, който е арестуван при опита му да изхвърли подкуп от 6000 щ.д, в тоалетната чиния и скоро се разбира, че е замесен в много по – големи скандали. Разследванията хващат в мрежата и Бетино Кракси, секретар на Социалистическата партия, която се оказва не по – малко алчна за печалби от християндемократите.

В същото време влиянието на мафията се разпространява извън Сицилия и заразява цялата страна. През 70 – те и 80 – те години на миналия век могъществото на италианската организирана престъпност рязко нараства благодарение на международната търговия с наркотици, както в Латинска Америка. Конфликтите за сфери на влияние прерастват в кървави стълкновения между съперничещи си семейства в Палермо и други южни градове, а кланът Корлеоне се прочува с изключителната си жестокост. Мнозина южноиталиански политици поддържат връзки с мафията, което става правило с присъединяването на Салво Лима, бивш кмет на Палермо, към християндемократичната фракция на дългогодишния премиер Джулио Андреоти, предоставяйки му връзките си с организираната престъпност.

Съществуват и съпротивителни сили. Независимостта на италианската съдебна система укрепва с навлизането в нея на поколение от адвокати идеалисти след студентските бунтове през 1968 г. в целия свят. Тези лявоориентирани юристи правят сериозна кариера и през 80 – те години на миналия век вече са в състояние да атакуват укрепилия се политически елит на страната. Жертвите на съдебните разследвания, сред които са Андреоти, Кракси и Берлускони, ги обвиняват, че действат въз основа на политически мотиви, и до известна степен са прави. Тези съдии преследват предимно политици от десницата. Някои от тях са изключително безкомпромисни към корумпираните политици и босовете на мафията. Съдии като Джовани Фалконе и Паоло Борселино със семейни традиции за гражданска отговорност предприемат истински кръстоносен поход срещу тях. Разследванията през 80 – те и 90 – те години на миналия век са причина за избухването на истинска война между мафията и некорумпираните представители на италианската държава и редица нашумели убийства на съдии и прокурори, чиято кулминация са последователните убийства през 1992 г. на Фалконе, съпругата му и неговите бодигардове, както и на Борселино. Убийствата на полицейския началник Алберто дала Киеза, прокурора Гаетано Коста и магистрата Роко Чиничи постепенно мобилизират общественото мнение в подкрепа на усилията за борбата срещу корупцията. С края на Студената война корумпираните консервативни политици губят политическата си подкрепа, а разкритията на „Чисти ръце“ и други разследвания довеждат до свалянето на Андреоти и разпадането на Християндемократическата партия, която се представя много слабо на изборите през 1992 г. и престава да бъде фактор в италианската политика след 1994 г.