Политичестки ред и политически упадък [bg]

Клиентелизмът в Южна Италия е поощряван и от икономическата политика на правителството. Съвременна Италия изгражда силна централизирана държава по модела на Франция, благодарение на което Рим е в състояние да преразпределя ресурси между регионите. За да облекчат бедността в региона, либералните правителства от края на XIX в. правят големи инвестиции в инфраструктурата, независимо че така стимулират превъзходството на северните индустрии над южните. През 1950 г. правителството на новата република учредява Фонд за Юга, чието предназначение е подкрепата на икономическия растеж в Южна Италия. Това става с активното участие на Института за преустройство на промишлеността, конгломерат от държавни предприятия, които предоставят финансиране, работни места и партиен патронаж. Държавата изразходва огромни суми за инфраструктурни проекти и прави големи инвестиции в стоманодобивната, нефтохимическата и други тежки промишлености.

Резултатите от тази индустриална политика са противоречиви. Значително нарастват доходите на глава от населението в промишленото производство, селяните масово изоставят земите си и през периода 1951 – 1971 г. заетостта в селското стопанство намалява от 55 на 30 процента. Някои се преселват в градовете в Южна и Северна Италия, но мнозина напускат страната и заминават за САЩ, Европа и Латинска Америка. Освен това има големи подобрения в социални показатели като грамотността и детската смъртност, благодарение на което Югът прилича далеч по – малко на „Африка“, отколкото през XIX в. През периода 1951 – 1981 г. различията между Севера и Юга до известна степен намаляват (вж. таблица 1). Но инвестициите не довеждат до изграждането на солидна, самофинансираща се промишлена база в Южна Италия. Много от успешните компании там са клонове на северни компании. Северна Италия се развива още по – бързо и през 70 – те години на миналия век различията в развитието между двата региона си остават все същите независимо от огромните прехвърлени суми. Южна Италия като Гърция е пример за „модернизация без развитие“.