Светлина в пукнатините [bg]

— Виржини е починала на двайсет и няколко — припомни Гамаш.

— Вярно. Бях забравила. — Книжарката се разрови в паметта си. — Било е нещастен случай, нали? Катастрофа? Удавяне? Не си спомням точно. Някаква трагедия.

— Паднала по стълбите в къщата, където живеели петте заедно.

Мирна помълча за кратко, сетне проговори:

— А дали не е имало и още нещо? Имам предвид, че двайсетгодишните обикновено не падат ей така по стълбите.

— Колко сте подозрителна, мадам Ландерс — отбеляза Гамаш. — Констанс и Елен са били свидетели. Казали са, че се е спънала. Не е правена аутопсия. Няма некролог, публикуван във вестника. Виржини Уеле била погребана тихомълком на семейния парцел в гробището на Сен-Антоансюр-Ришельо.

Новината изтекла няколко седмици по-късно от моргата. Обществената реакция била повсеместна скръб.

— Защо да потулват смъртта й? — почуди се Мирна.

— Доколкото разбирам, останалите четири сестри са искали да не ги безпокоят по време на траура.

— Да, звучи логично — съгласи се книжарката. — Казахте: "Казали са, че се е спънала". Това е малко двусмислено. Казали са го, но истина ли е било?

Гамаш се подсмихна.

— Слушате внимателно. — Детективът се приведе напред и така двамата се гледаха право в очите над масичката за кафе, а лицата им бяха наполовина осветени от огъня, наполовина в мрак. — Ако знаете как да четете полицейските доклади и смъртните актове, ще забележите колко много има в онова, което не е изказано.

— Предполагали ли са, че може някой да я е блъснал?

— Не. Но е имало намеци, че макар смъртта й да е била нещастен случай, не е дошла съвсем неочаквано.

— Какво имате предвид? — попита Мирна.

— Констанс разказвала ли ви е нещо за сестрите си?

— Само общи приказки. Исках да науча повече за живота на Констанс, не за нейните сестри.

— Сигурно е било облекчение за нея да общува с вас — отбеляза Гамаш.

— Мисля, че беше, да. Облекчение и изненада — рече Мирна. — Повечето хора се интересуват от петзначките като цяло, а не от индивидуалността на всяка една. Но ако трябва да бъда честна, в началото нямах представа, че е една от петзначките. Разбрах чак около година по-късно, след като започна да идва на сеанси при мен.

Гамаш се взираше в събеседничката си и се мъчеше да прикрие усмивката си.

— Не е смешно — възрази Мирна, но и на нейното лице се появи усмивка.

— Не е — съгласи се главният инспектор и изведнъж изражението му стана по-сериозно. — Никак даже. Наистина ли не сте разбрали, че тя е една от най-известните личности в страната?

— Добре, ето как стояха нещата — обясни Мирна. — Жената се представи като Констанс Пино и споменаваше семейството си само ако й зададях някой въпрос в тази връзка. Не ми е минало през ума да я питам дали е петзначка. Почти никога не питам клиентите си такива неща. Но вие не отговорихте на въпроса ми. Какво имахте предвид, когато казахте, че най-малката от сестрите е загинала при нещастен случай, но това не е било изненада?

— Най-малката ли? — учуди се Гамаш.