Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

— Майка ти знаеше колко много обичаш Корнуол – каза той, като намали разстоянието между телата им само с два сантиметра, обаче увеличи десетократно мощта на съпричастността, която излъчваше. – Тя повече от всички други щеше да разбере. Аз разбирам. Годините, прекарани в Корнуол, бяха най-големият подарък – семейството ми бе отнето, но после това друго семейство, това невероятно семейство ми бе дадено, за да го замести. То превърна детството ми в нещо, което си заслужава да помня, а не в нещо, което да се опитвам забравя. Ако можех да избягам от Ню Йорк и да се върна в Корнуол, щях да го направя.

Никълъс погледна надолу към нея и тя го видя обезоръжен. Пред нея стоеше не командирът на ескадрила, а мъж, който независимо от пропуснатите години, познаваше Скай Пенроуз по-добре от всички останали. Мъж, който извършваше нещо секретно и опасно за нейната страна, но също и за своята, но който все още имаше време да я изслуша. Мъж, който не се страхуваше да й покаже различните страни от личността си, скрити под униформата.

Танцът им стана по-бавен.

— Знаеш ли – каза той със загрижен израз на лицето, – ако тази война скоро не приключи, ти ще се стопиш. Сега, когато танцуваме, усещам, че си почти толкова слаба, каквато беше като дванайсетгодишна. В ТСВВС не ви ли хранят? Нали не е вярно онова, което каза в моята база, че си изяла за закуска само дажбата си шоколад?

От своя страна Скай можеше да каже, че Никълъс не бе кльощав. Беше добре сложен и мускулест – мъж, разбира се – сякаш летенето и физическите упражнения запълваха времето му между две хранения. Не се зареждаше само с адреналин и цигари като нея и останалите жени от ТСВВС.

— Не получаваме яйца с бекон, когато се върнем от полет – каза весело тя.

— Значи, си казвала истината.

Тя не отговори.

Той се смръщи:

— Колко често се храниш?

Гласът му бе кротък, а не натрапчив и внезапно на нея й се прииска да се приближи още по-близо до него, да постави глава на рамото му, докато танцуват под звуците на музиката. Да усети как дъхът му гали ухото й.

Рязко си пое дъх. Очевидно бе изпила твърде много уиски, щом можеше да си помисли да положи която и да е част от тялото си върху Никълъс Крофърд.

— Хайде да говорим за нещо не толкова сериозно – каза тя в опит да отвлече вниманието му. – Нещо смешно би било идеално.

— Добре – каза той, като се замисли, после леко се усмихна.

— Какво? – попита тя, а ъгълчетата на устата й се повдигнаха в очакване на следващите му думи.

— Докато говорехме за майка ти, си спомних нещо, което никога не съм ти казвал. Нещо смешно. Въпреки че по онова време не ми се струваше смешно – добави той.

— Трябва да ми го кажеш – промълви тя.

— Когато ми даваше уроци по плуване, тя ме накара да седна и ми разказа за птичките и пчеличките, за това как ще се промени тялото ми, а и твоето.