За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Крепостите са принадлежност на монархиите; деспотическите държави се страхуват да имат крепости. Те не смеят да ги поверят на никого; защото никой не обича нито държавата, нито господаря.
Глава VI
За защитната сила на държавите изобщо
За да бъде една държава силна, нейната големина трябва да бъде такава, че да съществува съответствие между бързината, с която я нападат, и бързината, с която тя отблъсква нападението. Тъй като нападащият може да се появи отвсякъде, защищаващият се също трябва да бъде навсякъде, което е възможно само в държава със средна големина; големината на една държава трябва да съответствува на скоростта, която природата е дала на човека, за да се придвижва от едно място на друго.
Франция и Испания имат точно такава големина. Техните военни сили са свързани така добре, че те лесно могат да бъдат прехвърляни на което и да е място; войските се съединяват и бързо преминават от едната граница на другата; и никой не се опасява от неща, които изискват време, за да бъдат извършени.
Във Франция по една щастлива случайност близостта на столицата до различните нейни граници съвпада напълно със слабостта на тия граници; така че господарят вижда всички части на страната и най-добре ония, които са изложени на най-голяма опасност.
Друг е въпросът, когато трябва да се защищава една обширна държава, каквато е Персия; за да бъдат събрани разпръснатите й войскови части, са необходими месеци наред; и тези части не могат да бъдат заставени дълго време да се движат с такава бързина, с каквато се движат, да кажем, петнадесет дена. Ако войската, намираща се на границата, бъде разбита, тя непременно ще се разпръсне, защото точките, до които трябва да се оттегли, са далече. Победоносната войска, като не среща съпротива, стига до столицата и я обсажда, докато в това време управителите на провинции едва получават известие за изпращане на помощ. Тези, които смятат, че превратът е близък, го ускоряват, отказвайки да се подчинят; а тези, чиято вярност се основава единствено на страха от скорошни мъчения, изменят на верността си веднага щом тоя страх се отдалечи; те действуват само според своите лични интереси. Империята се разпада, столицата е превзета и завоевателят се разправя с управителите на провинции.
Истинската сила на господаря се състои не толкова в леснотата, с която той напада, колкото в трудността, с която бива нападан; тя се състои, ако мога така да се изразя, в неизменността на неговото положение. Но с разширението на неговите земи се откриват нови места, откъдето те могат да бъдат завзети.
И така колкото монарсите се нуждаят от мъдрост, за да увеличат могъществото си, толкова те се нуждаят от благоразумие, за да го ограничат. Премахвайки неудобствата на малката държава, те никога не трябва да изпускат от погледа си трудностите на голямата.
Глава VII
Размишления
Неприятелите на един велик монарх, царувал толкова дълго, са го обвинявали хиляди пъти (смятам, че по-скоро от страх, отколкото от разумни съображения), че е изработил проект за световна монархия и се е стремял да го осъществи. Ако му се удадеше да го осъществи, нямаше да има нищо по-пагубно за Европа от това; за неговите предишни поданици, за него самия, за семейството му. Небето, което познава истинското благо, е наредило така, че той да има повече полза от пораженията, отколкото от победите си. Вместо да го направи единствения господар на Европа, то го дари повече, като го направи най-могъщия от всички господари.
Неговият народ, който в чужди земи мисли само за това, което е оставил в своята земя; който, напускайки родината си, смята славата за върховно благо, а попадайки в отдалечени страни, гледа на нея като на пречка за завръщането си; който предизвиква неразположение с добрите си качества, тъй като изглеждат примесени с пренебрежение; който понася рани, опасности, лишения, но не и загубата на своите наслаждения; който така много обича веселието и се примирява със загубената битка, стига да може да осмее началника си — тоя народ никога не би довел докрай начинание, което да не може да претърпи неуспех в една страна и в един момент, без да се провали във всички страни и завинаги.
Глава VIII