Защото вярваш в любовта
- Автор: Патни Мэри Джо
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Ирис»
- ISBN: 954-455-044-5
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Защото вярваш в любовта». Краткое содержание книги:
— Ако решите да посетите Уелс, ще бъдете добре дошли в Брин Мейнър. Клер, жената на Никълъс, ще се радва да ви види.
— Никълъс е прекрасен — прошепна с усмивка тя. — В състояние е да накара рибите да излязат от морето. Каква е жена му?
— Тя стои твърдо на земята. Преди да се оженят, беше селска учителка. Твърди, че няма нищо по-прекрасно от това да преподаваш на тридесет деца, за да събереш жизнен опит. — Той бъбреше непринудено, докато цялото му внимание беше съсредоточено върху гъвкавата фигура, облечена в проста сива рокля. Макар че не изпитваше страст, знаеше, че споменът за очарователните й форми ще го преследва в безсънните нощи.
Преди да си отиде, трябваше да каже още нещо.
— Едно просто «благодаря» ми се струва неподходящо, след като няколко пъти спасихте живота ми. Аз съм ви дълбоко задължен, Катрин.
— Но вие спасихте Колин и Чарлз.
— Дадох му коня си и това е всичко. Изобщо не мога да го сравня с онова, което вие сторихте за мен — възрази сухо той.
— Всички жени стават милосърдни сестри, когато е нужно — прошепна смутено тя.
— Наистина ли? — Майкъл й протегна ръка. Тя пристъпи към него и я улови. Той вдигна ръкава й и разкри малкия, не напълно зараснал белег в свивката на лакътя. — Това не може да се нарече нормална грижа, нали? Елспет ми каза всичко. Защо не ми признахте какво сте направили?
Катрин изкриви лице.
— Срамувах се от дързостта си. Макар че кръвопреливането помогна, можех и да ви убия.
— Вместо това спасихте живота ми — заключи спокойно той. — Дадохте ми кръвта си. Никога няма да получа по-скъпоценен подарък.
— Направих го от егоизъм. — Сините очи се напълниха със сълзи и станаха още по-огромни. — Не обичам пациентите ми да умират. Това намалява славата ми на светица.
Майкъл стисна ръката й.
— Ако някога се нуждаете от помощ, елате при мен, Катрин, моля ви. Ще направя всичко, което е по силите ми.
Тя отмести поглед.
— Благодаря ви. Ще го запомня.
Майкъл вдигна ръката й и целуна треперещите пръсти.
— Направете го.
— Желая ви всичко добро, Майкъл. Много се радвам, че ви срещнах. — Тя докосна бузата му с неземна лекота, обърна се и почти избяга от стаята. Майкъл за последен път се наслади на грациозните й движения.
Искаше да я повика, да я вземе в обятията си, за да не я пусне никога вече. Искаше да я помоли да напусне съпруга си и да живее с него, без да се интересува от последствията. За да го предотврати, стисна зъбите си толкова силно, че те заскърцаха.
Може би щеше да я помоли да стане негова, ако веднъж вече не беше настоял пред друга жена да стори същото. Запасът от лудости, които можеше да извърши в живота си, беше изчерпан.
Вратата се затвори зад нея. Докато се вслушваше в заглъхващите й стъпки, Майкъл усети как дробовете му се свиват. Идеше астматичен пристъп. Огнени окови стегнаха дишането му, първите пориви на страх се вкопчиха в мускулите му.
Той се отпусна назад и си заповяда да вдишва и издишва бавно и съзнателно. Вдишване, издишване, отново и отново, докато се успокои. Пламтящият натиск и страхът изчезнаха.
Изтощен до смърт, Майкъл се вгледа в тавана. Отдавна не беше имал астматичен пристъп. Всъщност след смъртта на Каролайн.
Той затвори очи. Беше постъпил правилно. Един ден щеше да се гордее със себе си, но сега изпитваше само мъка.
Катрин беше най-прекрасната жена в живота му. Но се надяваше да не я види никога вече.
Книга втора
Пътят към небето
16
Пролетта на 1816 година
Красиво облечена прислужница отвори вратата на елегантната градска къща.
— Вкъщи ли е мисис Моубри? — попита Катрин. — Моля, предайте й, че са пристигнали мисис и мис Мелбърн.
Момичето хвърли любопитен поглед към замърсеното им пътническо облекло, поклони се кратко и се върна в къщата. След минута във вестибюла се появи Ан.
— О, Катрин, прекрасно е да те видя отново! Мислех, че си още във Франция. — Тя прегърна сърдечно приятелката си.
Катрин с радост отбеляза, че Ейми е станала висока почти колкото Ан. А приятелката й си беше възвърнала стройната фигура след раждането на втория си син. За една година се бяха случили толкова много неща.
— Току-що пристигаме. — Тя свали прашното си боне. В слепоочията й пулсираше тъпа болка. — Вкъщи ли е Чарлз? А свекърва ти?
— Излязоха. — Ан хвърли бърз поглед към лицето на Катрин и се обърна към Ейми: — Искаш ли да видиш Моли и Джейми? Ще ги намериш в детската стая да пият чай.