Защото вярваш в любовта
- Автор: Патни Мэри Джо
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Ирис»
- ISBN: 954-455-044-5
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Защото вярваш в любовта». Краткое содержание книги:
— Прекалих с приказките. Имате нужда от почивка. — Тя стана и добави: — Още нещо, Майкъл. Помолихте ме, ако с вас се случи нещо, да се обадя на приятелите ви. Желаете ли да им съобщя, че сте ранен? Сигурно ще намерят името ви в списъците на падналите и ще се разтревожат.
— Да, направете го. Благодаря ви, Катрин. — Майкъл се опитваше да държи очите си отворени, но краткият разговор го бе изтощил.
— Ще им пиша още днес следобед и ще дам писмата на военния куриер, за да стигнат бързо в Лондон. — Тя стисна ръката му. — Ще се оправите, Майкъл.
Тъй като знаеше, че душевното състояние оказва решаващо влияние върху оздравяването, тя смяташе всеки ден да подхранва увереността му, че ще оцелее. Запъти се към вратата с уморена въздишка. Макар че беше загубила съвсем малко кръв в сравнение с Майкъл, все още се чувстваше слаба като новородено котенце.
Катрин взе писмата от скрина на Майкъл, за да препише адресите. Разгледа ги с вдигнати вежди. Дук Кандовър, ърл Стратмор, ърл Абърдиър. Все членове на висшата аристокрация. Вероятно това бяха другите паднали ангели. Майкъл ги познаваше от ученическите си години. Как ги наричаше? Рейф, Люсиен, Никълъс. Катрин им завидя, че са го познавали толкова години.
При следващото си събуждане Майкъл не видя Катрин. Вместо нея до леглото му седеше приятна на вид брюнетка, която плахо сложи ръка на рамото му. След миг на учудване той позна Елспет Маклеод, бавачката на семейство Моубри.
— Здравейте — прошепна със слаб глас той.
— Добро утро, полковник. Донесла съм ви овесена каша. Доктор Кинлок нареди при всяко събуждане да ви даваме по нещо за ядене.
— Овесена каша — повтори с отвращение Майкъл, но се подчини. И без това не можеше да яде нормална храна.
След като свърши, Елспет оправи леглото и му помогна да се настани удобно.
— Честно ви казвам, не мислех, че ще оживеете. Когато Катрин ви докара вкъщи, приличахте повече на мъртвец.
Майкъл смръщи чело.
— Катрин ли ме е докарала? Тя каза, че ме е намерил Кенет Уайлдинг.
— Да, но тя е била с него. Отиде във Ватерло да вземе капитан Моубри, но разбрала за вас и отишла с капитан Уайлдинг на бойното поле. — Момичето потрепери. — Аз нямаше да се справя.
Майкъл знаеше, че Катрин е безстрашна, но въпреки това се учуди.
— Значи й дължа повече, отколкото знаех.
— Прав сте — кимна Елспет. — Бяхте загубили много кръв и се намирахте на прага на смъртта. Тогава тя помоли доктор Кинлок да ви прелее от нейната кръв. Това помогна. Никога не бях виждала такава операция. Но подейства. Доктор Кинлок казва, че без преливането щяхте да си отидете.
Майкъл се обърка още повече.
— Как е могла да ми даде от своята кръв?
— Докторът съедини две гъши пера и свърза ръцете ви. — Елспет се надигна. — Вижте, той каза, че не бива да се напрягате. Затова ще ви оставя. При двама ранени в къщата има много работа.
След като вратата се затвори, Майкъл вдигна ръката си и се вгледа в едва видимите кръвоносни съдове, които пулсираха под кожата му. Кръвта на Катрин течеше във вените му! Чувството за интимност се засили до непоносимост. Света Катерина, наистина. Не само смела, но и скромна, най-добрата жена на света.
Сигурно беше готова да стори същото за всеки приятел. Знанието, че е споделил жизнените й сокове, го разтърси до дън душа. Докато живееше, тя щеше да бъде част от него и той от нея. Той затвори очи, за да спре напиращите сълзи. Чувстваше се отвратително слаб.
Граф Стратмор прочете със смръщено чело писмото, което току-що бе получил и погледна към влезлия лакей.
— Лорд Абърдиър е тук, господарю. Поканих го в салона.
Люсиен се изправи и отиде да поздрави приятеля си. Типично за Никълъс, надарен с непогрешим цигански инстинкт. Беше изминал дългия път от Уелс, защото знаеше, че има проблеми. След като си стиснаха ръцете, Люсиен каза:
— Получих писмо от Брюксел, в което става дума за Майкъл. Приятелят ни е тежко ранен.
— Знам. С Клер четохме списъците на загиналите — отговори сериозно Никълъс. — От седмици се тревожа за Майкъл. Тъй като бях дяволски нервен, Клер ми каза да замина за Лондон, за да те разпитам.
Люсиен му подаде писмото.
— Писала го е някоя си мисис Мелбърн. Майкъл е бил на квартира в къщата й и сега тя се грижи за него. Очевидно има шанс да се възстанови.
Никълъс прочете набързо краткото писмо.
— Майкъл споменаваше Катрин Мелбърн почти във всяко писмо. Мъжът й е драгунски капитан. — Той подсвирна тихо и отново прочете писмото. — Майкъл е носел калейдоскопа, който ти му подари преди много години. Именно той е предотвратил проникването на куршума в корема му, което означава сигурна смърт.