Защото вярваш в любовта
- Автор: Патни Мэри Джо
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Ирис»
- ISBN: 954-455-044-5
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Защото вярваш в любовта». Краткое содержание книги:
— Никога няма да се омъжа повторно — заяви твърдо тя. — Тъй като нямам роднини, които биха могли да ми помогнат, трябва да си намеря работа. Мога да стана икономка, да се грижа за инвалиди. Ще направя всичко, за да осигуря добър живот на Ейми.
— Права си — отвърна неохотно Ан. — Но ако промениш мнението си, мъжете ще се надпреварват да ти предлагат закрилата си.
Катрин огледа салона и промени темата.
— Беше ми казала, че ако някога дойдем в Лондон, можем да отседнем при вас, но виждам, че къщата не е голяма. Имате ли място? Бъди честна, моля те. Мога да се настаня и другаде.
— Дори не си помисляй! Ще се постесним малко, но имаме красива слънчева стаичка, която можеш да споделяш с Ейми. Майката на Чарлз е чудесна — той е наследил всичките й добри качества. Ще се радва да приюти в дома си жената, която се е грижила за сина й след Ватерло.
— Как са нещата при вас? Чарлз намери ли си работа?
Ан поклати глава и лицето й помрачня.
— Още не. Няма достатъчно работни места, а и твърде много бивши офицери кандидатстват за малкото свободни. Жалко, че нито Чарлз, нито аз имаме влиятелни роднини, но с времето ще се намери нещо.
— Как е Чарлз?
— Трудно му е. Свикна със загубата на ръката си, но не може да свикне с безделието. Да живее в тази малка къща, без да има занимания и без добри перспективи… — Ан разпери ръце. — Естествено той никога не се оплаква.
Катрин направи опит да се усмихне.
— Май загазихме.
Тя беше казала това изречение за първи път на полуострова, в нощта, когато тежко натоварените мулета се бяха разбягали, децата бяха болни от шарка, а плетената колиба, в която се бяха подслонили с Ан, се бе срутила под напора на бурята. Оттогава употребяваха тези думи на шега и за да изразят благодарността си, че животът им е станал по-добър.
Ан се засмя облекчено.
— Знам, че ще стане по-добре. Винаги става така. Не гладуваме, имаме покрив над главите си и най-вече никога в живота си няма да се кача отново на някое упорито муле!
Думите й предизвикаха залп от смях и двете заговориха за спомените си от полуострова. Катрин веднага се почувства по-добре. Бъдещето щеше да бъде по-добро. Всичко, от което се нуждаеше, беше подходяща работа и добър живот за дъщеря й. Не искаше нищо повече.
Ан се отпусна на дивана.
— Лорд Майкъл Кениън е в града за сезона. Често го споменават в новините от доброто общество. Живее при лорд и лейди Стратмор и участва в обществения живот.
— Наистина ли? Значи е напълно оздравял. Много се радвам. — Катрин се зае да разглежда смачканите си ръкавици. — Семейството му е много влиятелно. Не си ли помислила да се обърнеш към него? Сигурна съм, че с радост ще помогне на Чарлз да си намери добро място.
— Мислила съм — призна тихо Ан, — но реших, че е прекалено дръзко. Той е син на херцог, а Чарлз и аз сме наследници на викарий и адвокат.
— Майкъл не се интересува от тези неща.
— Ако стане още по-лошо, ще се обърна към него, но не сме стигнали дотам. — Ан я погледна крадешком. — Ще му съобщиш ли, че си в града? Бяхте много добри приятели.
Катрин изпита неустоим копнеж да види Майкъл. Той щеше да я прегърне, както я бе прегърнал в нощта на пожара в кухнята, и да я утеши. Да види топлината в очите му, да чуе смеха му…
Тя сведе поглед и видя, че отново е смачкала ръкавиците си.
— Не, няма да му се обадя. Ще ми бъде трудно. Ще се почувствам като просителка.
— Той ще ти помогне с готовност. Ти спаси живота му, а той е с голямо сърце и умее да бъде благодарен.
— Не! — Катрин се стресна от остротата на тона си и продължи по-меко: — Ще се обърна към него само в случай на крайна нужда. Няма да позволя Ейми да страда, защото майка й е твърде горда, за да проси. Но не искам да се възползвам от едно бегло военно познанство.
Особено пък от мъжа, когото обичаше. Дали предложението за помощ щеше да се превърне в предложение за женитба, за да може да се грижи за нея и за Ейми? Сигурно. Те бяха приятели. Майкъл я харесваше и имаше силно изразено чувство за дълг. Тази комбинация непременно щеше да доведе до предложение за женитба, разбира се, ако сърцето му не принадлежеше на друга.
Устните й се опънаха. Беше отхвърлила категорично другите предложения, но при Майкъл щеше да се изкуши да каже да. А това щеше да означава катастрофа и за двамата.
Катрин много скоро установи, че е почти невъзможно да си намери работа. Имаше твърде малко места и твърде много кандидатки. Тя посети всички сериозни посреднически агенции в Лондон, отговори на множество обяви във вестниците. Имаше дете и това я отпрати доста назад в списъка на чакащите. Освен това нямаше опит. Няколко агенции направо отказаха да се занимават с жена, която е «лейди». Обясниха й, че клиентите им ще се чувстват неудобно да имат прислужница, която има по-добър произход от тях. Очевидно не им идваше на ум, че и дамите имат нужда от храна.