Защото вярваш в любовта
- Автор: Патни Мэри Джо
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Ирис»
- ISBN: 954-455-044-5
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Защото вярваш в любовта». Краткое содержание книги:
Катрин поговори с доста жени, които я измерваха от глава до пети и я отпращаха, без да задават въпроси. Един по-любезен агент й обясни, че нито една жена не би желала толкова красива икономка. Един ден, докато минаваше през Хайд парк, Катрин прокле красотата си. Откак се помнеше, тя беше проклятие за нея. Единственото предложение да започне работа дойде от мъж, който я преследваше с похотливи погледи и недвусмислено намекваше какво се очаква от нея.
Тя въздъхна и реши да се поразходи. Да погледа малко патиците в езерото, за да повдигне настроението си. Макар че отказите я потискаха, положението й не беше безнадеждно. В Париж беше продала перлите, наследени от майка й. Беше й много трудно да се раздели с тях, но парите й дадоха известна сигурност. Ан, Чарлз и майка му бяха прекрасни хора, а Ейми беше щастлива, че е отново с приятелите си. Все щеше да си намери работа.
Часът, в който изисканите хора излизаха на разходка, беше настъпил и Катрин можеше да наблюдава десетки елегантно облечени мъже и жени, които яздеха или пътуваха в карети. Тъкмо се засмя на издокарания денди, когато изведнъж забеляза лорд Майкъл Кениън в открит файтон с два коня. Сърцето й направи огромен скок и тя стисна ръце в юмруци.
Тъй като денят беше хубав, той не носеше шапка и слънцето огряваше разрешената от вятъра коса. Изглеждаше прекрасно, силен и жизнен, с нищо не напомняше на слабия, приличен на призрак мъж, с когото се беше разделила в Брюксел. Беше й писал от Уелс, за да й съобщи, че е пристигнал благополучно и е напълно оздравял и тя се зарадва да види живото доказателство.
Навалицата беше голяма и той не я забеляза. Катрин стисна зъби и си заповяда да остане неподвижна. А толкова й се искаше да го повика, да поговори с него. Не, при тези условия й беше невъзможно да крие чувствата си.
Тя се зарадва още повече на сдържаността си, като видя младата жена, която седеше до него във файтона. Красива, много мила, със стройна фигура. Под модната шапка се виждаше кестенява коса. Крехкото лице излъчваше топлота и интелигентност, чертите загатваха за силен характер.
Майкъл се обърна към придружителката си, засмя се и каза нещо. Тя се присъедини към смеха му и нежно положи ръката си в лека ръкавица върху неговата. При този знак на интимност Катрин потръпна и преглътна мъчително. Скри се зад групата бавачки, извели питомците си на разходка, и проследи завиващия по алеята файтон. Вестниците бяха писали, че Майкъл си търси съпруга. Една статия дори намекваше, че скоро се очаква «интересно съобщение». Ако съдеше по разговора между Майкъл и непознатата, това беше вече уредено и предстоеше официалното оповестяване на годежа.
Катрин го погледна жадно за последен път и сведе глава. Ако не го познаваше, строгото, остро изсечено лице щеше да я уплаши. Но това беше Майкъл, нейният Майкъл. Дружелюбието и разбирането му бяха докоснали скрити ъгълчета в сърцето й.
Тя напусна парка, влачейки уморено крака. Ако беше нормална жена, щеше да го спре и безсрамно да се хвърли на шията му — нали беше вдовица. Но тя не беше нормална жена.
Тя си спомни смачкания калейдоскоп, който беше взела със себе си за спомен. Майкъл й бе казал да го изхвърли, но тя го задържа, за да си припомня какво имаше между тях, да пази спомена жив, макар че тръбичката вече не можеше да изпълнява предназначението си. Смачканата вещ не беше по-безполезна, отколкото беше тя като съпруга.
Катрин разтърси глава и ускори крачка. Никога нямаше да се омъжи повторно. Затова трябваше да се радва, че Майкъл си е намерил достойна партньорка. Той заслужаваше да бъде щастлив.
Трябваше постоянно да си повтаря тези думи и един ден може би щеше да се зарадва истински…
Когато стигна пред къщата на семейство Моубри, Катрин размишляваше дали да спомене, че е видяла Майкъл в парка. Реши да си мълчи. Макар че Ан и Чарлз щяха да се заинтересуват, тя не беше в състояние да прояви необходимата непринуденост.
Тя влезе в къщата и Ан я повика в салона.
— Ти ли си, Катрин? На масата има писмо за теб.
Катрин го отвори с равнодушен вид, предполагайки, че е още един обезкуражаващ отказ от посредническа агенция.
Оказа се нещо съвсем друго. В къси, официални изречения й съобщаваха, че ако Катрин Пенроуз Мелбърн се яви в кантората на адвоката мистър Едмънд Харуел, ще узнае нещо, което ще я зарадва.