Защото вярваш в любовта
- Автор: Патни Мэри Джо
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Ирис»
- ISBN: 954-455-044-5
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Защото вярваш в любовта». Краткое содержание книги:
— О, да, с удоволствие. — Ейми засия. — Имам да им разказвам толкова много неща. Искам да видя също Кланси и Луи Ленивия.
След като прислужницата отведе Ейми, Ан покани приятелката си в малкия салон. Едва затворила вратата, тя каза:
— Знам, че не е учтиво да го кажа, но изглеждаш страшно уморена и напрегната. Болна ли си или е заради дългото пътуване?
Катрин буквално падна на дивана. Най-после бе стигнала в сигурно пристанище и имаше чувството, че всеки момент ще заспи.
— Колин е мъртъв.
— Велики боже! — Очите на Ан се разшириха от уплаха. — Какво се случи?
Катрин свали ръкавиците си и ги смачка на топка.
— Убиха го.
— Господи, какъв ужас! След като преживя безброй битки без една драскотина.
— Станало е късно през нощта на една странична парижка улица. Тъкмо излизал от къщата на приятел. — Катрин скри лице в ръцете си, припомняйки си безпомощното вцепенение, когато командирът на Колин дойде да й донесе тъжната вест. — Застреляли го в гърба. Той… умрял на място. Намерили до него виолетов шал и листче, на което пишело «Да живее императорът». Вероятно го е убил бонапартист. Само защото беше британски офицер…
Ан седна до нея и я прегърна нежно. Приятелското съчувствие отприщи неизплаканите сълзи. Когато най-после се наплака, Катрин прошепна дрезгаво:
— Да беше загинал при Ватерло. Такава смърт заслужаваше. Отвратително е, че умря от ръката на страхливец.
— Но той загина за родината си. Все едно, че е паднал на бойното поле — възрази тихо Ан. — Е, поне смъртта му е била бърза. Сега няма да остарее. Помниш ли, той не можеше да си представи, че ще остарее.
Това беше истина, но не й донесе утеха. Катрин изтри сълзите си с опакото на ръката и затърси кърпичка. Ан смръщи чело.
— Изненадвам се, че вестта за убийството не е стигнала до Англия. Скоро ли стана?
Катрин изкриви уста.
— Властите се уплашиха, че войниците ще се настроят срещу французите. Както знаеш, мирният договор, който беше изтъргуван на конференцията миналото лято, е много умерен и бе постигнат с много трудности. Лично британският посланик ме уведоми, че един обществен скандал поради убийството на заслужил армейски офицер би застрашил мира.
— Значи направиха всичко, за да скрият смъртта му?
— Не ми забраниха да говоря за това, но получих сериозни указания да бъда дискретна. Знаят само офицерите от полка му.
— Намирам, че са постъпили правилно. Не ни трябва още една война. — Двете дълго мълчаха, замислени за високата цена на победата. Ан разтърси глава и попита: — Какво ще правиш, сега? В Лондон ли ще останеш или предпочиташ спокойно място като Бат например?
— Нито едното, нито другото — отговори мрачно Катрин. — Трябва да си намеря работа. Знаех, че Колин има парични проблеми, но едва след смъртта му разбрах колко сериозно е положението. Зестрата ми, наследството от баща му — всичко е отишло. И не само това. Остави ни планина от дългове. За щастие повечето кредитори са офицери от полка и не мисля, че някой от тях ще изпрати мен и Ейми в затвора за длъжници.
— Нямах представа — пошепна развълнувано Ан и след кратко мълчание допълни: — Не, не казах истината. Почти бях забравила, че Колин дължеше на Чарлз сто фунта. Отдавна бяхме загубили надежда да ги върне.
— О, не! — Катрин погледна ужасено приятелката си. — И на вас ли дължи пари? Ако знаех, нямаше да дойда.
— Не ставай глупава. Колин беше безотговорен, но това няма нищо общо с теб и Ейми. Освен това мъжът ти рискува живота си, за да спаси Чарлз. Това струва много повече от сто фунта дълг.
Утешена от спомена, Катрин промълви:
— Колин имаше слабости, но никога не е страдал от липса на смелост.
— Той беше добър войник. Но какви са тези глупости, че търсиш работа? Не е нужно да го правиш. — Ан се поколеба, но продължи: — Знам, че е още рано да говорим за това, но ти си красива, възхитителна жена. Ще се омъжиш повторно. Всеки офицер в полка е готов да те вземе още сега.
Преди да напусне Франция, Катрин наистина беше получила няколко предложения за женитба. Опитвайки се да скрие ужаса си, тя отговори:
— Никога няма да се омъжа повторно.
— Не искам да говоря лошо за мъртвия, но… Колин не беше идеалният съпруг — настави спокойно Ан. — Не всички мъже са като него.
Катрин оцени високо деликатността на приятелката си. За съжаление проблемът беше много по-дълбок от изневерите на Колин. В действителност безгрижният Колин беше най-приемливият съпруг, когото можеше да си пожелае. Повечето мъже щяха да имат други изисквания към нея, но това беше тема, за която не можеше да говори дори с Ан.