Защото вярваш в любовта

— Прав си — кимна мъдро Люсиен. — Трябва ти жена с ръста на Кит. — За да покаже колко е важно съответствието в ръста, той улови брадичката на жена си и я целуна нежно по устата.

Майкъл се усмихна, но не можа да потисне тъгата си. Всичките му приятели бяха женени, дори Рейф, заклетият ерген.

За момент видя пред себе си образа на Катрин и побърза да го прогони. Бог му беше свидетел, че правеше всичко, за да я забрави. Преди година имаше намерение да дойде в Лондон и да си потърси жена. Бягството на Наполеон от Елба осуети замисъла му. Сега бе решил да навакса. През сезона беше танцувал с безброй млади жени, изведе няколко на езда или на разходка с файтон. Но между тях нямаше нито една, с която би могъл да прекара остатъка от живота си.

Преди мислеше, че ще му бъде лесно да си намери жена, тъй като не очакваше от нея любов, но се оказа, че не може да открие дори подходяща спътница в живота. Беше му много по-приятно да разговаря с Кит или Марго, прекрасната жена на Рейф.

Един лакей влезе и му подаде писмо на сребърна табла.

— Лорд Майкъл, пратеник на дома Ашбъртън донесе това за вас. Майкъл взе писмото с безизразно лице, разкъса плика и прочете кратката вест.

— Нещо лошо ли има? — попита Люсиен.

— От брат ми е. — Майкъл стана и неволно блъсна стола си. — Бенфийлд пише, че благородният дук Ашбъртън е получил сърдечен пристъп и се готви да напусне тленната си обвивка. Настоява да присъствам на смъртното му легло.

Люсиен го погледна изпитателно.

— Не си длъжен да отидеш.

— Не, но бдението край смъртното легло е дълг — отвърна цинично Майкъл. — Кой знае, може би баща ми ще промени поведението си, преди да умре. Извинения, разкаяние, помирение в последната минута. Ще бъде доста забавно.

Докато се подготвяше за тръгване, Майкъл с мъка осъзна, че дълбоко в себе си се надяваше ироничните думи да станат действителност и това беше най-потискащото.